Не трябваше да я изпуска от погледа си, длъжен бе да знае, че не може да й се вярва. Единствените жени, на които мъжът може да има доверие, са проститутките. Вършат си работата, вземат парите и това е всичко. Огромна е разликата между почтена проститутка и курва. А неговата сладка, фина жена беше курва, точно като майка му.
Такъв бой я очаква, че никога да не го забрави.
Какво нахалство! Да прехвърли парите си и да закрие кредита. Как го унижиха в един магазин, когато служителят прибра обратно кашмирения парцал със студената забележка, че кредитната му карта е анулирана.
Ще си плати за това.
И гадният адвокат да му връчва някакви книжа. Значи искала развод. Преди това ще я убие.
Нюйоркският адвокат с нищо не му помогна. Някакви лъжи за професионална етика към друга фирма. Мисис Латимър не желае да се знае местонахождението й. Добре де, сам ще намери местонахождението й и така ще я нареди.
В началото се уплаши, че е отишла при баща си. Наближаваше благотворителният концерт, а с него и надеждите му да започне самостоятелно и да печели от това. Ето защо Дру не искаше да настройва срещу себе си толкова влиятелен човек като Брайън Макавой. Но Брайън се обади по телефона, за да съобщи за смъртта на Джейн. Дру беше много доволен, че бързо успя да измисли убедително обяснение за отсъствието на Ема. Сигурен беше, че е намерил подходящия тон, когато обеща да й съобщи новината.
Реши, че щом Макавой не знае къде е дъщеря му, другите членове на състава също няма да знаят. Дяволски сплотени са! Помисли за Бев, но беше сигурен, че ако Ема е в Лондон, баща й би разбрал.
А може би си играеха с него, подиграваха му се зад гърба. Ако е така — ще му платят всички.
Нямаше я повече от две седмици. Надяваше се скоро да я открие.
Духаше пронизващ вятър. Коженото яке го предпазваше от сутрешния пролетен студ, но ушите му бучаха от вятъра. А може би от ярост. Идеята му хареса и той се ухили, като пресече улицата срещу сградата, в която бе студиото.
Бе дошъл с метрото, нещо, което бе твърде унизително за него, но бе по-сигурно от такси. Много е вероятно да направи нещо неприятно… неприятно на Мариан, разбира се, неприятно за нея. Тази мисъл го накара да се засмее. За него безспорно ще бъде голямо удоволствие.
Ема го излъга. Мариан беше на погребението. На снимките във вестниците двете бяха заедно. Сигурен бе, че тя знае къде се крие жена му. И когато приключи с нея, ще се моли да му каже.
Имаше ключ от жилището, който бе взел от Ема месеци по-рано. Набра кода и влезе. Когато вратата се затвори зад него, той потърка една в друга свитите си в юмрук ръце. Надяваше се тя да е още в леглото.
Беше тихо. Безшумно се изкачи по стълбите. Сърцето му биеше щастливо. Обаче при вида на празното легло изпита жестоко разочарование. Чаршафите бяха разбъркани, но студени. Това го разяри и за да си отмъсти, започна да вилнее из жилището. Почти цял час излива яда си — разкъсваше дрехи, трошеше мебели и разрязваше с нож възглавниците по дивана.
Сети се и за картините. Когато тръгна нагоре с ножа в ръка, телефонът иззвъня. Стреснат от звука, той спря. Дишаше тежко, пот се стичаше в очите му. На устната му, която бе прехапал, се появи капка кръв.
На четвъртото позвъняване се включи телефонният секретар: „Мариан.“
Чул гласа на Ема, Дру хукна по стълбите. Възпря навреме желанието си да вдигне слушалката.
„Сигурно си още в леглото или си изцапана до лакти, затова ми се обади по-късно. Опитай се да ми позвъниш тази сутрин. По-късно ще сляза на брега — занимавам се със сърфинг. Вече мога да се задържа изправена повече от десет секунди. Не завиждай! Днес температурата в Лос Анджелис ще достигне 32 С. Обади се!“
„Лос Анджелис“ — повтори Дру. Обърна се и погледна портрета на Ема на стената.
Когато Мариан позвъни един час по-късно, Ема беше на вратата. Върна се и заключи, преди да отговори.
— Хей, здрасти.
— Здравей. Сега ли ставаш? В Ню Йорк трябва да е около обяд.
— В леглото съм. В леглото на зъболекаря.
— Зъб ли ти пломбира?
— Да кажем, че има таланти, които се простират извън зъбната хигиена. Включих телефонния секретар и разбрах, че си се обаждала. Е, как си?
— Добре съм. Наистина.
— Радвам се да го чуя. Майкъл ще дойде ли с теб на брега?
— Не, на работа е.
Мариан се успокои. Ако тя не е там да се грижи за Ема, поне можеше да разчита на ченгето. Слушаше душа в съседното помещение и си пожела новият й приятел да се върне в леглото, вместо да се занимава с някакви си кариеси. Но за съжаление дали лекува зъби, или гони бандити, мъжът трябва да си гледа работата.