— Мариан, иди да видиш Ема. Аз ще поканя на закуска този полицай.
— Не искам…
— Разбира се, че искаш — сряза го Джоно. — Не ти се случва всеки ден да ядеш бъркани яйца с човек легенда. Хайде, Мариан! Кажи на Ема, че ще се видим след малко. — Той изчака, докато Мариан тръгне по коридора и каза: — За пръв път видях Ема, когато беше на около три години. Криеше се под кухненската мивка в мръсния апартамент на Джейн. И вече бе изяла доста ритници. Тя се измъкна тогава. Ще се измъкне и сега.
— Трябваше да изискам съдебно постановление — каза Майкъл. — Трябваше да настоявам…
— Откога си влюбен в нея?
В отговор само въздъхна дълбоко.
— Почти през целия си живот. — Отиде до прозореца, отвори го, за да почувства свеж въздух върху лицето си. — Пет минути! Ако Дру беше закъснял с пет минути, щях да го убия. Когато разбих вратата, пистолетът беше в ръката ми. Щях да го убия вместо нея. Така би трябвало да бъде.
— Ах, мъжкото его. — Джоно продължи да се усмихва иронична усмивка, дори когато Майкъл се извърна към него. — Знам как се чувстваш, но не съм съгласен. Радвам се, че Ема сама пречука кучия син. Справедливо е. Съжалявам само, че не е успяла да го направи, преди да я е докарал в това състояние. Хайде, синко. Потупа го по рамото. — Имаш нужда от храна.
Майкъл тръгна, твърде уморен за да спори. Бяха до асансьора, когато вратата му се отвори. От него изскочиха Брайън и Бев.
— Къде е тя? — попита Брайън.
— Направо. Дръж се. — Джоно взе ръката му. — С нея е Мариан. Трябва да се успокоиш преди да нахлуеш вътре. Достатъчни са й вълненията напоследък.
— Джоно е прав, Бри. — Бев се опитваше да не издава тревогата си. — Ние не искаме да я разстройваме. И трябва да разберем какво…как се е наранила. Можете ли да ни кажете какво се е случило? — попита тя Майкъл. — Тръгнахме веднага след като позвънихте.
— Дру Латимър е открил вчера Ема тук, в хотела й.
— Открил? — прекъсна го Брайън. — Какво искате да кажете? Не са ли били заедно?
— Откакто е решила да се разведе, тя се е криела от него.
— Развод? — Беше замаян от тревога и безсъние. — Говорих с Ема само преди няколко седмици, не ми спомена, че иска развод.
— Не е могла да каже нищо — обясни Майкъл. — Защото се е страхувала. Латимър я е пребивал през повечето време на брака им.
— Не може да бъде. — Брайън опъна назад косата си. — Той беше лудо влюбен в нея. Сигурен съм.
— Да. — Майкъл не бе в състояние повече да се владее и избухна яростно. — Наистина е бил „любещ съпруг“, истински сатана. Затова се е страхувала. Затова лежи вътре сега със смазано лице и счупени ребра. Проклетникът я е обичал до смърт наистина.
Устните му трепнаха. Ръката му стисна ръката на Бев, докато усети костите на нейните и своите пръсти.
— Бил я е? Да не искате да кажете, че той е причината Ема да е тук?
— Точно така.
Дива ярост го обзе. Сграбчи Майкъл за ризата.
— Къде е той?
— Мъртъв е.
— По-спокойно, Бри. — Джоно го хвана за рамото, питайки се дали е благоразумно да застава между двама разгневени мъже. — Така няма да помогнеш на Ема.
— Искам да я видя. — Привлече към себе си Бев. — Искаме да я видим веднага. — Мариан излезе и той тръгна към вратата. Не проговори, само погледна към дъщеря си.
— Детето ми! — Хвана се здраво за Бев, докато приближаваше леглото.
Ема го погледна. Закри лицето си с ръце. Не искаше той да я види така. Отстрани нежно ръцете й.
— Ема. — Наведе се и я целуна по челото. — Съжалявам. Толкова съжалявам.
Тогава тя заплака. Започна несвързано да му обяснява. Изтощена от вълнение, тя се отпусна. Ръката й остана в неговата.
— Дори не знам как се случи всичко. Или защо. Исках някой да ме обича, да обича само мен. Исках да имам семейство и си мислех… — Въздъхна тежко. — Мислех, че е като теб.
Едва сдържа сълзите си. Хвана ръката й и каза:
— Не трябва да се разстройваш от това. Не бива да мислиш за него. Никога вече няма да позволя да те нараняват. Заклевам се!
— Най-важното е, че си спасена. — Бев нежно отстрани косата й от превръзката на челото. — Това е най-важното за всички ни.
— Аз го убих — прошепна Ема. — Казаха ли ви, че аз го убих?
Потресен той потърси погледа на Бев.
— То е… то е свършило вече.
— Не те послушах. Не исках. — Хвана ръката му и я задържа. — Бях много ядосана и засегната — ти мислеше, че той ме иска само, за да стигне до теб.
— Недей!
— Ти си бил прав. — Произнесе думите с тежка въздишка. — Никога не ме е искал, нито ме е обичал. Не мен. И когато това, че ме има, вече не му бе достатъчно, за да постигне целите си, той започна да ме мрази.