— Животът е различен от филмите.
— Разбира се, но мисля, че има интересни съвпадения. Искате ли сметана?
— Не. Не, благодаря ви. — Мълчаливо гледаше как Кетрин налива чая. След това думите се отприщиха. — Понякога всичко, което преживях с Дру, ми изглежда като филм. Мога да го гледам безпристрастно. И след това в сутрини като тази се събуждам, мисля си, че съм в Ню Йорк, в апартамента и той спи до мен. Струва ми се, че чувам дишането му в тъмнината. Тогава си припомням всичко, което преживях през последните месеци. Изглеждам ли ви на луда?
— Не. Изглеждате като жена, която е преживяла ужасно изпитание.
— Но нали него го няма. Знам, че го няма, но продължавам да се страхувам.
— Страхувате ли се?
Ръцете й непрекъснато се движеха. Разместваше и буташе предметите по барчето.
— Той използваше всичко, което му разказах за Дарън и за моите кошмари, за да ме измъчва. — Сега тя не можеше да се спре. — Изчакваше да заспя и пускаше онази песен… песента от нощта на убийството. След това шепнеше името ми, докато се събудя. Винаги се опитвах да светна, но той предварително изключваше лампата. Така че аз седях в леглото и се молех музиката да спре. Щом започнех да викам, той ме успокояваше, че всичко било сън. Имала съм кошмари.
— Тази нощ кошмари ли имахте?
— Да.
— Бихте ли ми ги разказали?
— Почти винаги е едно и също — нощта, в която бе убит Дарън. Събуждам се. В коридора цари мрак, музиката свири и аз съм изплашена. Чувам плача му. Понякога отивам до вратата и там е Дру. Понякога е някой друг, но не зная кой.
— Искате ли да знаете?
— Когато съм будна се чувствам в безопасност, искам, но по време на кошмара — не.
— Страхувате ли се от този човек?
— Да.
— Откъде знаете, че е мъж?
— Аз… — тя се поколеба. Зазоряваше се. Прозорецът бе отворен и чуваше крясъците на чайките — като детски писъци. — Не знам, но съм сигурна, че е мъж.
— Страхувате ли се от мъжете, Ема? Заради онова, което ви е сторил Дру?
— Не се страхувам от татко или от Стиви. Никога не съм се страхувала от Джоно или П.М. Не бих могла.
— А от Майкъл?
Вдигна чашата си изпи изстиналия чай.
— Не се страхувам, че би ме наранил.
— Но се страхувате?
— Това не съм в състояние да… — Замълча и поклати глава. — Това няма нищо общо с Майкъл.
— Естествено е да се страхувате от секса, Ема, след като той ви е донесъл само болка и унижение. Но разберете, че не всички мъже са като Дру.
Ема леко се усмихна.
— Нима искате да кажете, че кошмарите ми са резултат от сексуално насилие?
— Сигурна съм, че Фройд би го обяснил така — отвърна Кетрин. — Но почти съм убедена, че човекът е бил луд.
— Мисля, че няма защо да говорим за Майкъл. Никога не ме е молил да прави секс с мен.
„Не да те люби — отбеляза Кетрин, — а да прави секс.“ Това ще го остави за по-късно.
— А вие искате ли?
Сега тя се засмя. Утрото бе настъпило и с него сигурността на деня.
— Често съм се питала дали психиатрите не са просто клюкари.
— Добре тогава, няма да говорим повече. Мога ли да дам един съвет?
— Да.
— Днес си вземете фотоапарата и се разходете. Дру ви е отнел много неща. Защо сама не си докажете, че не е отнел всичко?
Ема не беше много наясно защо послуша съвета на Кетрин. Не можеше да измисли нещо, което би желала да фотографира. Винаги бе предпочитала да прави снимки на хора, а тя толкова се бе отдръпнала от тях.
Цяла сутрин снима палми и сгради. Снимките не бяха от най-добрите, но самата дейност я разтоварваше. Към обяд вече се чудеше защо е отлагала толкова дълго да се занимава с нещо, което обича.
Не беше наясно и защо се насочи към къщата на Майкъл. Дали защото неделният следобед бе твърде хубав, за да се прекара в самота, или пък бе решила да го снима.
Колата му беше там, но той дълго не отговаряше и Ема помисли, че е излязъл. Кучето залая още при първото й почукване и сега лаеше и дращеше от другата страна на вратата. Чу как Майкъл го наруга и се усмихна.
Когато вратата се отвори, разбра, че го е събудила. Въпреки че минаваше дванадесет, очите му бяха подпухнали от съня. Бе навлякъл набързо джинсите си и приглади косата си.
— Ема?
— Съжалявам, Майкъл. Трябваше да позвъня предварително.
Той присви очи от ярката светлина.