— Може би отчасти. — Той издуха дима, след това нарочно загаси цигарата си. — Трудно е да си влюбен в някого и да не искаш да го покровителстваш. Да го наречем подкрепа. Не искам да забравяш случилото се между теб и Латимър. Искам да можеш да живееш с този спомен, но знам, че никога няма да забравиш.
— Няма.
— Нито аз. — Изправи се и отиде до нея. Навън дъждът бе спрял и духаше силен вятър. — Ще си спомням всичко, което ти причини. Ще има моменти, когато ще искам да е още жив, за да го убия със собствените си ръце. Но ще си спомням също, че ти сама се измъкна от това. Ти се възпротиви и оживя. Слаба? — С върха на пръста си проследи едва забележимия белег на скулата й. — Наистина ли вярваш, че те мисля за слаба? Видях какво направи с тебе тогава. Винаги ще го виждам. Ти не го остави да те унищожи, Ема.
— Не и не искам никой да направлява живота ми отново.
— Аз не съм баща ти. — Той направо изкрещя думите и я хвана за раменете. — И не съм Латимър. Не искам да направлявам живота ти, просто искам да съм част от него.
— Толкова съм объркана. — Сложи ръце върху неговите. — Продължавам да се връщам при теб, но се страхувам. Не искам да се нуждая от теб по този начин.
— По дяволите, Ема… — Когато телефонът иззвъня, той изруга отново.
— За теб е. — Тя му подаде слушалката.
— Да? — Взе цигарите си, след това се спря. — Къде? Двадесет минути — каза и затвори телефона. — Трябва да вървя.
Тя само кимна. Някой бе мъртъв. Виждаше го по лицето му.
— Не сме приключили още, Ема.
— Не.
— Ще се върна, веднага щом мога.
— Майкъл. — Не знаеше какво иска да му каже. Вместо това отиде до него и го прегърна. — На добър час.
След като тръгна, тя не можа да си намери място. Дъждът сега валеше като из ведро. Океанът едва се виждаше, но прибоят се чуваше ясно. Сивата светлина и шумът на вълните й действаха успокояващо. Стана й хладно и тя реши да запали огън от струпаните до камината дъбови дърва. Щом пламна огънят, тя се обади за багажа си.
Осъзна, че за пръв път е съвсем сама в къщата, къщата, която мислеше да направи своя. Реши да я огледа. Ако я купи и преустрои, стаята до кухнята би могла да стане на студио. Светлината е добра. Или поне когато има слънце.
Горе имаше три спални — големи, с високи тавани. Излишни може би, но й беше приятно. Погледна замислено часовника си. Струваше си да позвъни на посредника за продажба на недвижими имоти. Но преди да вдигне слушалката, телефонът иззвъня.
— Ема?
— Татко? — Седна на дивана.
— Исках само да разбера дали си пристигнала.
— Всичко е наред. Как си ти?
— Под напрежение. Правим записи. Ще прекъснем, за да прелетим до калифорнийския бряг.
— Татко, казах ти, че се чувствам отлично. Наистина не е необходимо да изминаваш това разстояние.
— Предпочитам да се уверя лично и освен това тръгваме за три „Грами“.
Тя спря с протестите си.
— Разбира се, това е чудесно.
— Пристигаме всички. Ще дойдеш с нас, нали?
— Много бих се радвала.
— Мислех, че би могла да поканиш Майкъл. Пит урежда билетите.
— Ще го поканя. — Спомни си израза на лицето му, когато прибираше пистолета си. — Но може да е зает.
— Да се освободи. Ние пристигаме в края на седмицата за репетиции. Пит има молба към теб — да бъдеш един от водещите.
— Не знам.
— Ема, за мен ще значи много, ако точно ти обявиш, че Джоно и аз сме пипнали песента на годината.
— И дори да не успеете, пак ще мога да прочета имената ви — усмихна се тя.
— Точно така. Нали ще се грижиш за себе си?
— Да и има нещо, за което трябва да поговорим. — Премести телефона на другото си ухо. — Татко, не искам бодигард. Възнамерявам да се грижа сама за себе, така че го освободи.
— Какъв бодигард?
— Онзи, който си наел, преди да напусна Лондон.
— Не съм наемал никого, Ема.
— Виж, аз… — Тя замълча. Той често криеше неща от нея, но никога не лъжеше. — Не си наемал човек да ме следи, да ме наглежда?
— Не. Дори не ми е минавало през ум. Някой ти създава неприятности ли? Мога да прекъсна по-рано и да дойда…
— Не. Никой не ме притеснява. Мариан беше права — Просто параноя. Предполагам, че съм отвикнала да влизам и излизам както ми скимне, но имам намерение да възстановя навиците си. — За да го докаже, тя бързо реши. — Кажи на Пит, че съм възхитена да съм водещ за „Грами“. От утре започвам да си търся дрехи.
— Ще ти се обадим за репетициите. Освободи си и някоя вечер. С Бев бихме искали да ви поканим на вечеря — теб и Майкъл.
— Ще му предам. Той е… — Внезапно тя попита: — Татко, какво те накара така бързо да приемеш Майкъл?
— Сигурен е като скала. И те обича толкова, колкото и аз. Ще те направи щастлива. Това е всичко, което въобще съм искал.