Малкото братче с гъстата си черна коса и морскозелени очи беше станало най-скъпото нещо в живота й. На две години лицето му приличаше на ангелчетата на Ботичели, но изпълнени с енергията на демон. При него всичко се разви по-рано: запълзя седмици, преди медицинските книги да бяха предупредили Бев за това.
Лицето му гледаше от кориците на „Нюзуик“, „Фотоплей“ и „Ролинг Стоун“. Светът се влюбваше в Дарън Макавой. В жилите му течеше кръв на ирландски селянин и на лоялни британски консерватори, но той беше принц. Въпреки предпазните мерки на Бев в седмичните списания непрекъснато се появяваха снимките му. А почитателите на групата настояваха за още.
Изпращаха купища играчки, които Бев препращаше на болници и сиропиталища. Сипеха се предложения да участва в рекламите на детски храни, линия за шев на детско облекло, верига от магазини за детски играчки. Отказаха на всички. Дарън растеше щастливо и здраво дете, което се забавляваше напук на неудобствата, които изпитват двегодишните деца. Ако можеше да разбере вниманието, с което го ограждаха, сигурно доволно би признал, че го заслужава.
— Това е замък — каза Ема, подреждайки кубчетата. — А ти си кралят.
— Аз съм кралят. — Подскочи и тупна на земята.
— Да. Крал Дарън Първи.
— Първи — повтори и той. Значението на тази дума му беше добре познато и това го радваше. — Дарън е първи.
— Ти си много добър крал и обичаш всички животни. — Тя придърпа по-близо вечно верния Чарли. Дарън послушно се наведе и го целуна. — А тук са твоите добри и храбри рицари. Внимателно подреди куклите, мечетата, котетата, патетата. Това са татко и Джоно, Стиви и П.М. А това е Пит. Той е, ъъъ… министър-председател. Ето и красивата лейди Бевърли. — Доволна, Ема постави любимата си кукла балерина.
— Мама. — Дарън целуна и куклата. — Мама е хубава.
— Тя е най-хубавата дама на света. Една вещица я мрази и я е заключила в кула. — На Ема се мярна някакъв смътен спомен за майка й, но бързо се стопи. — Всички рицари отиват да я спасят. — Издавайки звуци, наподобяващи галон, тя приближи играчките към куклата. — Но само сър Татко може да развали магията.
— Сър Татко. — Комбинацията на двете думи се видя на Дарън много смешна и заливайки се от смях, той се претърколи и разруши замъка.
— Е, ако смяташ да събаряш собствения си замък, ще се откажа.
— Ма. — Дарън я прегърна. — Моята Ma-ма. Нека да играем на ферма.
— Добре, но трябва да съберем кубчетата, иначе тази чистница мис Уолингсфорд ще каже, че сме викали и разхвърляли.
— Чис-та-ци-ца — завика Дарън.
— Дарън. — Ема сложи ръка на устата си и се изкикоти. — Не бива да казваш тези думи.
Той повтори, вече крещейки, защото виждаше, че я кара да се смее.
— Що за думи чувам от стаята ви? — Бев спря на вратата, без да знае дали да се държи строго, или да се присъедини към тях.
— Иска да каже чистница — обясни Ема.
— Разбирам. — Протегна ръце и Дарън се хвърли към нея. — Трябва да кажеш точно думата, бебче. На какво играете двамата?
— Играем на замък, но Дарън предпочита да го събаря.
— Дарън разрушителят. — Бев целуна вратлето му и той закрещя от удоволствие. Крачетата му я обгърнаха здраво, така че можеше да го държи в любимото му положение с главата надолу.
Не предполагаше, че е възможно да се обича толкова. Дори силната страст, която изпитваше към Брайън, бледнееше пред обичта, която чувстваше към сина си. Любовта просто беше тук, до нея прегръдка, целувка или само усмивка. Но винаги в нужния момент. Беше най-хубавата и най-светлата част от живота й.
— Хайде сега, помогни на сестра си да подреди кубчетата.
— Но аз мога да го направя. — След като свали Дарън долу Бев се усмихна на Ема.
— Трябва да се научи сам да оправя бъркотиите, които е направил. Колкото и да ни е приятно да го свършим вместо него.
Тя се загледа към двамата: деликатното светлокосо момиче и тъмнокосото здраво момченце. Ема беше станала спретнато, добре възпитано дете, което вече не се криеше в шкафовете. Брайън я беше променил. Бев се надяваше, че и самата тя е помогнала да повръщането й в сегашното умно и весело дете. Но Дарън се беше оказал решаващият фактор. Заради предаността си към него Ема забрави страховете си, забрави и срамежливостта си. А Дарън й отговаряше с всеотдайна обич.
Когато беше бебе, много по-бързо спираше да плаче, ако Ема го успокояваше. С всеки изминат ден връзката между тях ставаше по-здрава.
Когато преди няколко месеца Ема започна да я нарича „мама“, Бев се почувства напълно щастлива. Сега рядко й се случваше да мисли за нея като за дъщеря на Джейн. Не искаше, а и не можеше да чувства към момиченцето страстната, почти отчаяна любов, която изпитваше към сина си, но обичта й към нея беше топла и искрена.