Опитваше се да му обясни безбройните чудеса, докато възрастните се готвеха за пътуването. Алис Уолингсфорд прибираше багажа от детската стая, а тя трябваше да се занимава с Дарън, забавлявайки го с любимата му ферма.
— Му-у, крава — каза и вдигна червена на бели петна играчка от кутията. — Искам да видя му-у крава.
— Мисля, че няма да видим му-у крава, а лъвове в зоологическата градина. — Тя нададе рев, от който той запищя.
— Много го възбуждаш, Ема — веднага реагира Алис, — а е време за лягане.
Ема следеше с поглед танцуващия около нея Дарън. В шареното си гащеризонче и малките червени кецове той тромаво се опита да се преметне, за да чуе одобрителния й смях.
— Каква енергия! — възкликна Алис, очарована от детето. — Не знам как ще го накараме да заспи тази вечер.
— Не прибирай Чарли — извика Ема, точно преди Алис да го сложи в багажа. — Той трябва да е с мен в самолета.
Бавачката остави с въздишка мръсното куче.
— Трябва добре да се изпере. И не го муши повече в креватчето на Дарън, Ема.
— Аз обичам Чарли — заяви Дарън и опита още един път да се преметне. Приземи се тежко върху работилницата с детски инструменти, но вместо за заплаче, грабна дървения чук и заудря по нея. — Аз обичам Чарли — изпя той.
— Обичай го, сладкото ми, но започва да мирише. Не искам микроби в леглото на моето бебе.
— Обичам микроби. — Дарън отвърна със слънчевата си усмивка.
— Ама и ти си един! — Алис го вдигна и той се опита да подскочи върху хълбока й. — Сега Алис ще те изкъпе хубаво преди лягане, ще има мехурчета — добави тя и се спря на вратата. — Щом свърша с Дарън ще се изкъпеш и ти. След това мажеш да слезеш долу и да кажеш лека нощ на родителите си.
— Да, мадам. — Тя изчака, докато стъпките на Алис вече не се чуваха, за да стане и вземе Чарли. „Не мирише“ — помисли си тя, заравяйки лице в козината му. И ще го сложи в креватчето на Дарън, защото Чарли бдеше над него, когато тя спеше.
— Наистина ми се иска да не беше канил всички тези хора тази вечер. — Бев подреди възглавниците на кушетката, макар да знаеше, че такива подробности са просто губене на време.
— Нали трябва да се сбогуваме? — Той пусна албума на Джими Хендрикс, защото доказваше, че макар и мъртъв, музиката му е жива. — Освен това, щом се върнем в Лондон, ще се захванем здраво с работа. Искам да си почина, докато мога.
— Как би могъл да почиваш с това стълпотворение в къщата?
— Бев, това е последната ни вечер.
Тя не успя да му отговори, защото Алис влезе с децата.
— Ето го моето момче. — Тя взе и подхвърли Дарън, преди да намигне на Ема. — Готов ли е Чарли за пътуването? — Знаеше и съчувстваше на неразположението й при пътуванията със самолет. Погали я по косата.
— Малко е нервен. Ще се оправи.
— Разбира се. — Бев целуна Дарън по любимото си място — между ухото и врата. — Изкъпани ли сте вече? — Искаше й се тя да е извършила този вечерен ритуал. Нищо не бе по-привлекателно за нея от игрите с Дарън във ваната, от триенето на сапунената изтривалка по лъщящата му кожа.
— Всички са изкъпани и готови за лягане — обади се Алис. — Дошли са само да кажат „Лека нощ“, преди да ги заведа да си легнат.
— Аз ще ги заведа, Алис. От днешната бъркотия едва съм видяла децата.
— Добре, мадам. Ще довърша приготвянето на багажа.
— Татко. — Ема се обърна към Брайън със срамежлива усмивка. — Ще ни разкажеш ли приказка? Моля те!
Имаше намерение да запали цигара с марихуана и да послуша музика, но му беше трудно да се съпротивлява на тази усмивка и на радостния, искрящ смях на сина си. И той се качи горе със семейството си, оставяйки Хендрикс да ридае.
Докато им разказваше приказка, клепачите на Дарън започнаха да се затварят. Той се бореше със съня, както се бореше с всички неизискващи движение дейности. Обичаше да действа, да тича, да се смее, да подскача. А най-много искаше да е храбрият рицар, за когото баща му разказваше. Искаше да изтегли блестящия омагьосан меч и да убие дракона.
Прозя се и уютно настанен между гърдите на майка си, започна да заспива. Усещаше и присъствието на Ема. Заспа щастлив, защото я чувстваше наблизо.
Не се събуди, когато майка му го пренеса в креватчето. И спането на Дарън беше както всичко останало. Предаваше му се с цялото си сърце. Тя подпъхна обточеното със сатен синьо одеялце около раменете му и се постара да не мисли, че скоро ще бъде твърде голям за това креватче.
— Толкова е хубав — не се стърпя Бев и го погали по горещата бузка.
С Ема, опряла глава на рамото му, Брайън погледна към сина си.