— Ема. — Целуна я по бузата, слепоочието, челото, като че ли по такъв начин щеше да намали болката и за двамата. Взе ръката й. — Спомняш ли си приказката, която ти разказах за ангелите — как живеят на небето.
— Летят и пеят и никога не си причиняват болка един на друг.
„О, добре, че измислих тази хубава приказка“ — помисли Брайън горчиво.
— Да, точно така. Понякога избрани хора стават ангели. — Трябваше да се върне много назад, за да си припомни католическата си вяра и да разбере, че не беше успял да се освободи от нейното влияние. — Понякога Господ обича толкова много тези хора, че ги взема при себе си на небето. Дарън е сега там. Той е ангел на небето.
— Не! — За пръв път, откакто се беше измъкнала изпод мръсната мивка преди около три години, тя отблъсна баща си. — Не искам да е ангел!
— И аз не искам.
— Кажи на Господ да го върне! — каза тя гневно. — Веднага!
— Не мога. — Сълзите му потекоха; не можеше да ги спре. — Отишъл си е, Ема.
— Тогава и аз ще отида на небето и ще се грижа за него.
— Не! — Страх прониза сърцето му и пресуши очите му. Пръстите му се забиха в раменете й, оставяйки й за пръв път белези. — Не можеш. Нужна си ми, Ема. Не мога да върна Дарън, но не бих искал да загубя и теб!
— Мразя Господ! — извика тя яростно.
„И аз го мразя — помисли Брайън и я притисна по-силно. — И аз го мразя!“
— Над сто души са влезли и излезли от къщата на Макавой в нощта на убийството. Бележникът на Лу беше изпълнен с имена, бележки и впечатления. Но не беше напреднал в разрешаването на загадката. И прозорецът, и вратата на стаята на момченцето бяха намерени отворени въпреки твърдението на бавачката, че е затворила прозореца, след като е сложила детето да спи. Тя твърдеше още, че прозорецът е бил затворен. Но следи от насилствено влизане нямаше.
Намериха следи от стъпки под прозореца — номер 41. Но липсваха отпечатъци, каквито би оставила стълба, или следи от въже върху перваза на прозореца.
Бавачката не беше от голяма полза. Беше се събудила от ръка, която запушвала устата й, с превръзка на очите, със запушена уста и завързана. В двете срещи, които Лу имаше с нея, тя промени твърдението си за времето, през което е била вързана, от тридесет минути на два часа. Не беше сред заподозрените, но изчакваше поръчаната проверка на близките й.
Сега Лу трябваше да се срещне с Бевърли Макавой. Беше отлагал разпита, колкото е възможно по-дълго. Отлагаше и след като получи полицейските снимки на малкия Макавой.
— Колкото можете по-кратко — каза докторът на Лу пред вратата. — Дадено й е слабо успокоително, но мисълта й е ясна. За съжаление прекалено ясна.
— Не бих го направил по-трудно, отколкото е. — Нима имаше нещо по-страшно от това, питаше се той и в съзнанието му се появи образът на малкото момче. — Трябва да разпитам и момиченцето. В състояние ли е?
— В съзнание е. Но не говори с никого освен с баща си.
Лу кимна и влезе в стаята. Жената седеше в леглото. Очите й бяха отворени, но не го погледна. Изглеждаше много малка и толкова млада, че едва ли би могла да има син, а още повече да го загуби. Носеше бледосин халат, а ръцете й безжизнено лежаха на белите чаршафи.
На стол до нея седеше Брайън: небръснат, кожата на лицето му сивееше. Очите му бяха уморени, зачервени и подути от сълзи и безсъние, замъглени от мъка. Когато срещна погледа му, Лу видя още нещо в очите му — ярост.
— Съжалявам за безпокойството.
— Докторът ни предупреди, че ще дойдете. — Брайън нито се надигна, нито го покани да седне. Просто продължи да го гледа. — Разбрахте ли кой го е направил?
— Все още не. Бих искал да говоря със съпругата ви.
— Бев. — Постави ръка върху нейната, но отговор нямаше. — Това е полицаят, който се опитва да открие… да открие какво се е случило. Извинете — обърна се отново към Лу, — не си спомням името ви.
— Кесълринг. Лейтенант Кесълринг.
— Лейтенантът трябва да ти зададе някои въпроси. — Тя не се помръдна. Дори дишането й едва се забелязваше. — Бев, моля те!
Може би отчаянието в гласа му достигна някъде дълбоко в нея, някъде, където самата тя се опитваше да се скрие. Ръката й се раздвижи неспокойно в неговата. Затвори очи и си пожела да е мъртва. След това ги отвори и погледна право към Лу.
Какво бихте желали да знаете?
— Всичко, което можете да ми кажете за онази нощ.
— Синът ми е мъртъв — каза тя безизразно. — Всичко останало няма значение.
— Може би нещо от онова, което кажете, ще ми помогне да открия кой е убил сина ви, мисис Макавой.