Щом тя излезеше от къщата, той изпадаше в паника. Дори наетите бодигардове, които я съпровождаха до училище и обратно, не можеха да прогонят задушаващия го страх.
А как щеше да се чувства, когато самият той започне да излиза от къщи? Въпреки огромната загуба трябваше да се върне на сцената, в студиото, към музиката. Едва ли би могъл да води навсякъде със себе си едно шестгодишно момиченце.
А живот с Бев нямаше. Не сега, не и в близко бъдеще.
— Мистър Макавой, извинете.
— Да, Алис.
Въпреки че Ема беше голяма, задържаха бавачката. Брайън бръкна за цигара в смачкания пакет на масата.
— Мистър Пейдж иска да ви види.
Брайън погледна към масата, на която цареше хаос.
— Доведи го тук.
— Здрасти, Бри. — На Пит бе достатъчен само един поглед, за да разбере, че той прави безуспешни опити да композира: смачкани на топка листове, димяща цигара върху препълнен пепелник, бутилката с алкохол, въпреки че беше още обед.
— Нямаш нищо против, че се отбих, нали? Имах работа наоколо и реших да те видя.
— Заповядай. — Посегна към бутилката, която напоследък му беше постоянно под ръка. — Ще пийнеш ли?
— Ще се въздържа, благодаря. — Седна и с усилие се усмихна. Никой не знаеше как да се държи с Брайън, какви въпроси да му задава, какви да отбягва. — Как е Бев? — реши да попита.
— Не знам. — Спомняйки си за цигарата, Брайън я измъкна от фасовете. — Не говори много, не иска въобще да излезе навън. — Издуха дима с дълга въздишка. Когато погледна към Пит, в очите му имаше и молба, и предизвикателство.
— Пит, тя седи понякога с часове в стаята на Дарън. Дори нощем, понякога се събуждам и я намирам там: просто седи в проклетия люлеещ се стол. — Отпи глътка от чашата, след това втора — по-голяма. — Не знам какво да правя, по дяволите.
— Мислил ли си за лечение?
— Имаш предвид психиатър? — Брайън рязко се отдръпна от масата. Пепелта от цигарата му падна на килима. Той беше обикновен човек, с обикновен произход. С личните проблеми хората се справяха сами. — Какво би й помогнало, ако говори за сексуалния си живот или защо мрази баща си и за разни други глупости?
— Само идея, Бри. — Пит протегна ръка, след това я отпусна върху облегалката на креслото.
— Дори и да смятам, че ще й помогне, едва ли ще се съгласи.
— Може би се нуждае от още малко време. Изминали са само два месеца.
— Станаха три, миналата седмица. Ох, Господи!
Пит стана, за да долее уиски в чашата на Брайън. Подаде му я и му помогна да седне в креслото.
— Нищо ли не си чул от полицията?
— Говоря често с Кесълринг. Не са напреднали. Това сякаш влошава нещата. Да не знаеш кой го е направил.
Пит седна отново. Трябваше да приключат със случая и да вървят напред.
— Как е Ема?
— Кошмарите спряха. След няколко седмици ще свалят и гипса. Надявах се, че училището ще й помогне, но тя непрекъснато мисли за това.
— Не си ли е припомнила още нещо?
Брайън поклати глава.
— За Бога, Пит, не знам дали е видяла нещо, или просто е сънувала лош сън! За Ема всичко е чудовища. Искам да го забрави. По някакъв начин и ние ще трябва да го забравим.
Пит замълча за момент, обмисляйки как да продължи.
— Това е една от причините, поради която съм тук. Не искам да те насилвам Бри, но компанията за грамофонни плочи много би желала турнето да започне с пускането на новия албум. Отказах им, но се питам дали няма да е добре за теб?
— Турнето ще означава да оставя Бев и Ема.
— Ясно ми е. Не ми отговаряй сега. Помисли си. — Извади цигара и я запали. — Ако ти и момчетата желаете, можем да направим турне в Европа, Америка и Япония. Може би точно работата ще ти помогне.
— И плочите ще се продават.
Пит се усмихна.
— Така си е. Няма да достигнете топлистата, ако с пускането на албума не тръгнете на турне. Като говорим за плочи — подписах договор с новото момче — Робърт Блекпуул. Мисля, че ти споменах.
— Да. Каза, че очакваш много от него.
— Точно така. Ще ти хареса стила му, Бри и заради това те моля да му позволиш да запише „Полет“.
Брайън изненадано го погледна.
— Винаги сами изпълняваме нашите песни.
— Това беше досега. Но би било добре за бизнеса, ако включите и други изпълнители. — Пит изпитателно го наблюдаваше. Усети, че е по-отзивчив и настоя. — Ти не включи това парче в последния албум, а то е подходящо за Блекпуул. Нищо лошо няма, ако друг запише песен, написана от теб и Джоно.
— Не знам. — Потърка очите си. Изглежда, че нямаше значение. — Ще го обсъдим с Джоно.
— Вече го направих. — Пит се усмихна. — Няма нищо против, ако ти си съгласен.
Брайън откри Бев в стаята на Дарън. Влезе вътре, въпреки че му костваше много. Опита се да не гледа към празното креватче, към подредените играчки по рафтовете, към голямото мече, което бяха купили заедно още преди раждането на Дарън.