Ема се загледа в горнището на банския си. Гърдите й бяха малки, но едва ли щяха да я помислят за момче. И беше почерняла. Ема скучаеше през последните седмици в Калифорния, но поне щеше да се върне в училището почерняла.
А и сърфа. Предприе цяла военна акция, за да получи разрешение от баща си. Знаеше, че само на Джоно дължи яркочервения борд. Ако не беше убедил баща й, тя все още щеше да стои на брега и да гледа със завист как другите се носят по вълните.
Отначало само падаше, но поне бе по-далеч от охраната. Не разбираше защо трябва да я следват, тъй като едва ли някой подозираше коя е.
Всяка година баща и обещаваше да освободи охраната и всяка година те оставаха със сериозните си физиономии и широките си рамене. Добре, че не я последваха във водата. Излегна се на дъската и започна да гребе в студената вода. Макар и за знаеше, че я наблюдават с бинокъл, въобразяваше си, че е сама, или още по-добре с някоя от групите тийнейджъри, които се въртяха по брега.
Всеки път, когато дъската се издигаше, стомахът й се свиваше от страх. В ушите й ревът на океана се смесваше с музиката от десетки транзистори. Загледа се във високо момче с морскосин бански, което се издигна на вълната и плавно се понесе към брега. Завидя му за умението и за свободата.
Ако второто е непостижимо, реши Ема, поне ще се опита да овладее първото.
Изчакваше нетърпеливо подходящата вълна. Пое дълбоко дъх надигна се на борда, след това се изправи и смело се понесе. Задържа се около десет секунди, преди да изгуби равновесие. Когато се показа на повърхността, забеляза, че момчето в морскосиния бански я поглежда и отмята мократа си тъмна коса. Упорито се изправи на дъската.
Опита отново и отново. И всеки път само за секунди, преди вълната да изтръгне дъската изпод краката й и да я събори във водата. Всеки път се извличаше обратно на борда и с отмалели мускули гребеше и чакаше.
Представяше си как бодигардовете се забавляват от нейната несръчност. Всяко падане беше публично унижение и това я амбицираше да успее. Искаше поне веднъж да възседне вълната и да се задържи по цялото разстояние до брега.
Когато се изправи, краката й трепереха. Виждаше зеленикавата вълна с гребен от бяла пяна да завива към нея. Очакваше я с нетърпение. Беше й необходима. Да успее да се изкачи за нея щеше да бъде такъв успех.
Хвана я! Сърцето й биеше в гърлото, докато се плъзгаше. Изведнъж брегът се втурна срещу нея, видя проблясването на бинокли. Възприемаше шума на водата като музика. Свобода! За миг тя вкуси от нея.
Вълната зад гърба й я обгърна, изтласка я от дъската и я подхвърли. За един миг беше на слънце, в следващия потъна във водата. Остана без дъх, преобърна се и размаха краката и ръцете си.
Задушаваше се, но се опита да изплува. Водата над нея проблясваше, но течението я завличаше все по-надолу. Загреба безпомощно с ръце, след това потъна, завъртя се, докато повърхността оставаше над нея все така недостижима.
Докато силите я напускаха, тя се питаше замаяно дали би трябвало да се помоли. Мисъл за покаяние премина смътно през съзнанието й: „О, Господи, искрено се разкайвам за греховете си!“
Докато се премяташе безпомощно, вместо молитва в главата й зазвуча някаква песен: „Елате заедно. Точно сега. Над мен.“
Обзе я паника. Беше тъмно и чудовищата се бяха върнали. Усилията й да достигне повърхността сега бяха само безразборни размахвания. Отвори уста, за да извика, и остана така.
Усети ръце, които я обгръщаха, ужасена започна да ги отблъсква, да ги удря, както водата я удряше. Това е чудовището, което й се усмихна, което искаше да я убие, както уби Дарън. Нечия ръка обхвана врата й и червени кръгове заиграха пред очите й, когато излезе на повърхността, те избледняха до сиво.
— Отпусни се — казваше някой. — Ще те измъкна. Само се дръж и се отпусни.
Задушаваше се. Ема започна да дърпа ръката около врата си, преди да разбере, че не тя й отнема въздуха. Сега видя слънцето и когато мъчително си пое дъх, въздухът раздра гърлото й. Беше жива. Сълзите й бяха колкото от срам, толкова и от благодарност.
— Ще се оправиш.
Тя постави ръката си върху ръката около нея.
— Беше глупаво — успя да каже.
— Но отначало беше страхотна. — Бързо и малко задъхано се изкиска той.
Така беше, установи и тя и реши поне да не се унижава повече, като показва, че й е лошо. Най-после стигнаха пясъка — горещия, груб пясък. Спасителят й я положи на него. Първите лица, които видя обаче, бяха на бодигардовете. Твърде отпаднала, за да говори, тя само ги изгледа яростно. Не можа да ги накара да се върнат, но поне нямаше да дойдат по-близо.