— Отново?
— Не си ли спомняш? Баща му го доведе веднъж на репетиция. Баща му е полицаят.
— Кесълринг. — Стомахът на Брайън се сви. — Вие сте Майкъл Кесълринг?
— Да, сър. — Не знаеше как да се държи с една рокзвезда, затова остана така, търкайки длани в банските си гащета. — Когато се срещнахме с вас, бях на около единадесет. Беше страхотно.
Благодарение на сценичния си опит Брайън умело прикри болката си. Погледна към Майкъл — висок, тъмнокос, здрав и си помисли, че точно така би изглеждал и неговият син. Обаче, когато се изправи, той се усмихваше.
— Радвам се да ви видя отново. Джоно, спомняш ли си Майкъл?
— Разбира се. Успя ли да навиеш баща си за електрическа китара?
— Да. — Майкъл се усмихна, доволен, че не са го забравили. — Вземах известно време уроци, но се оказах безнадежден. Свиря все пак малко на хармоника.
— Ема, предложи кола на Майкъл. — Брайън се отпусна върху страничната облегалка на креслото и посочи към канапето. Светлината се отрази във венчалната му халка. — Седни.
— Не искам да прекъсвам работата ви.
— Това е смисълът на живота ни — отвърна Джоно, като смекчи сарказма си с усмивка. — Какво мислиш за песента?
— Върховна, както всичко, което правите.
Веждата на Джоно се повдигна сега не толкова саркастично, колкото развеселено.
— Ето едно интелигентно момче, Бри. Може би ще го задържим.
Майкъл се усмихна, без да знае дали да се чувства притеснен.
— Не, наистина харесвам целия ви репертоар.
— Не си падаш по диско.
— То не струва.
— Много интелигентно момче — реши Джоно. — А как се случи, че срещна нашата Ема на брега? — Продължи да разговаря, защото знаеше, че на Брайън му трябва време, за да се съвземе.
— Случи й се малка неприятност с една вълна и аз й помогнах да излезе. — Той омаловажи инцидента с ловкостта на тийнейджър, свикнал за заблуждава възрастните. — Тя е в много добра форма, мистър Макавой. Просто й е необходим повече опит.
Брайън успя да се усмихне и се загледа в чашата си с лимонада.
— Често ли караш сърф?
— Винаги, когато имам време.
— Как е баща ти?
— Добре. Сега е капитан.
— Чух. Трябва да си завършил гимназия вече?
— Да, сър. Дипломирах се през юни.
— Ще продължиш ли?
— Е, да. Мисля да опитам в колеж. Баща ми държи на това.
Джоно измъкна цигарите си и предложи на Майкъл. Той си взе една, но при първото дръпване силният, екзотичен дим го задави.
— Мислиш ли да поемеш пътя на баща си? — попита Джоно развеселен.
— О! — Майкъл направи нов опит да дръпне от цигарата. — Мисля, че от мен не става полицай. Баща ми е добър. Спокоен — нали разбирате? Години работи върху случая с вашия син, дори след като департаментът го приключи. — Млъкна, ужасен, че спомена за това. — Посветил се е на работата.
— Да, така. — Поуспокоен, Брайън се усмихна с онази очарователна сърдечна усмивка, която караше почитателите му да го обожават. Изпитваше силно желание да си сипе малко ром в лимонадата. — Ще го поздравиш, нали?
— Разбира се. — Майкъл почувства огромно облекчение, когато видя Ема да внася на табла разхладителна напитка. Един час по-късно тя го изпрати до колата.
— Трябва да ти благодаря, че не каза на татко колко глупава бях днес.
— Не е голяма работа.
— Напротив. — Той се… разстройва. — Погледна към високите каменни стени, които ограждаха имението. Където и да отидеше, винаги имаше стени. — Ако можеше, би ме затворил въобще.
Вдигна ръка, защото изпита силно желание да я погали по косата, но се усети и приглади своята коса.
— Сигурно се безпокои след това, което се случи на брат ти.
— Страхува се, постоянно се страхува, че някой ще се опита да ме отвлече.
— А ти?
— Не. Не вярвам, при тази охрана.
Поколеба се, преди да седне в колата. И си каза, че е невъзможно да е лапнал по нея. Боже Господи, та тя е още дете.
— Може би ще се видим утре на брега.
В детските гърди сърцето й трепна съвсем по женски.
— Може би.
— Бих могъл да ти обясня някои неща за сърфа.
— Би било чудесно.
Той влезе в колата и си поигра с ключовете, преди да запали.
— Благодаря ти за всичко. Наистина беше вълнуващо да се срещна отново с баща ти.
— Няма защо. Довиждане, Майкъл,
— Да. До скоро. — Подкара на три лентовата алея и едва не навлезе в поляната, докато я гледаше в огледалото.
След това ходеше всеки ден на брега, но тя повече не се появи.
Глава 15
Имаше на разположение един час до вечерната проверка. Един час преди сестра Имакюлита да тръгне тихо по коридорите с черните си удобни обувки, да пъхне покрития си с брадавици нос във всяка стая, за да е сигурна, че навсякъде цари тишина, а дрехите са подредени в гардеробите.