— Добре. Понякога и аз мразя всички. А дори не се познавам с майка ти.
Това я накара да се засмее. Не можеше да каже защо, но я развесели.
— И аз също, предполагам. — Тя подсмъркна и въздъхна. — Едва си я спомням.
— Ето, виждаш ли? — Мариан се отпусна отново на пода. — Ако не си я спомняш; не можеш и да станеш като нея.
Звучеше логично, а и на нея й беше необходимо да повярва.
— Приличам ли на нея.
За да бъде убедителна, Мариан взе страницата и внимателно разгледа снимките.
— Никак. Приличаш на баща си. Послушай един художник.
Ема докосна с ръце ушите си.
— Наистина ли ще пробиеш ушите на Тереза?
— Разбира се… с най-тъпата игла, която мога да намеря. Ще изтъпим ли някоя?
Ема се засмя.
Глава 16
Стив не си спомняше някога да е изпитвал такъв ужас. Навсякъде около него имаше решетки, равномерно капеше кран в дъното на коридора. От време на време се чуваха гласове, провлачени стъпки, а след това се възцаряваше проклетата тишина.
Нуждаеше се от една доза. Тялото му трепереше и се потеше. Повръщаше му се, а не можеше да използва порцелановия клозет в ъгъла. Носът и очите му течаха. „Грип е“ — каза на себе си. Хванал е грип, а те са го затворили. Трябваше му доктор, а те го бяха оставили да изгние тук. Седнал на болничното легло, той прибра коленете си до гърдите и опря гръб в стената.
Той е Стиви Нимънс — най-големият китарист от своето поколение. И те го бяха натикали в клетка като животно. Заключили са го и са си отишли. Не знаеха ли кой е той?
Нуждаеше се от една доза. О, Господи, само едно доза! След това ще може да се изсмее на всичко.
Студено е. Дяволски студено. Издърпа одеялото и се сгуши под него. И е жаден. Устата му е пресъхнала и не може дори да преглътне.
„Някой ще дойде“ — помисли си той и очите му се насълзиха. Някой ще дойде и ще оправи всичко. Някой ще му даде наркотик. Господи, толкова се нуждаеше от него! Майка му ще дойде и ще каже, че се е погрижила за всичко.
Болеше го. Започна да плаче, когато болката стана нетърпима. Дишането му причиняваше режеща болка. Въпреки че тялото му гореше, кожата му бе ледена.
Само една доза и ще се почувства по-добре.
Не знаеха ли кой, по дяволите, беше?
— Стиви.
Чу името си. Със замъглени от сълзи очи погледна към вратата на килията. Докато притискаше с опакото на ръката си устата, той се опита да фокусира погледа си. Искаше да се засмее, но от устата му излезе само хрипливо ридание. Пит! Пит ще му помогне.
Като се опитваше да се изправи, се спъна в одеялото и за миг остана прострян на пода. Пит го наблюдаваше невъзмутимо. Стиви беше станал кожа и кости. Краката му се подаваха някак непохватно от тялото и завършваха с боти от змийска кожа за петстотин лири. Лицето му сивееше, прорязано от дълбоки бръчки. Очите му бяха силно зачервени. Тънка струйка кръв течеше от устната му от удара в пода. И вонеше.
— Човече, болен съм. — Започна да се изправя, държейки се с изпотените си ръце за решетките. — Сигурно е грип.
„Глупости, грип“ — помисли си Пит равнодушно.
— Трябва да ме измъкнеш оттук. — Стиви обхвана с треперещи пръсти железата. Въпреки зловонния му дъх Пит не се отдръпна. — Гадна история. Дойдоха в къщата ми. В проклетата ми къща, като глутница проклети нацисти. Размахаха под носа ми някаква хартия и започнаха да вадят чекмеджетата. Господи, Пит, докараха ме тук, като че ли бях някакъв ненормален убиец. Сложиха ми белезници. — Разплака се отново и обърса носа си с опакото на ръката. — Хората гледаха как ме измъкнаха с белезници от собствената ми къща. Снимаха ме. Това е несправедливо, Пит. Дяволски несправедливо. Трябва да ме измъкнеш оттук.
Пит го изслуша спокойно. Когато заговори, гласът му беше тих и лишен от всякакво чувство. С кризи се беше справял и преди това и знаеше как да извлече полза от тях.
— Намерили са хероин, Стиви. Ще те обвинят за притежание на наркотици.
— Само ме измъкни от проклетото място.
— Слушаш ли ме? — Въпросът изплющя студен и спокоен. — Намерили са достатъчно, за да те тикнат в затвора.
— Било е поставено. Някой ме е натопил. Някой…
— Не ме баламосвай. — Погледът му беше леден, но умело прикриваше отвращението си. — Имаш две възможности: да отидеш в затвора или да постъпиш в клиника.
— Има право…
— Нямаш никакви права тук. Затънал си, Стиви. Ако искаш да ти помогна, ще правиш точно каквото ти казвам.
— Само ме измъкни. — Стиви се отпусна и се сви на пода. — Само ме измъкни.