Внимателно започна да пише писмата си до тях.
Глава 17
Стиви прочете своето писмо, седнал на каменната скамейка в градината. Мястото беше приказно, осеяно с чайни рози и ружи, пееха птици. Малки павирани пътечки се виеха под беседки, обвити с глицении и телефончета. Както персоналът, така и пациентите на „Уайтхърст“ тук бяха на свобода. Но само до здравата каменна стена.
Ненавиждаше клиниката, докторите, другите пациенти. Не понасяше терапевтичните сеанси, режима и дежурните усмивки на персонала. Но правеше това, което изискваха от него и им казваше онова, което искаха да чуят.
Вече не можеше да се откаже от наркотиците. Щеше да кара ден за ден.
Научи се да се преструва. Само след четири седмици и три дни ще излезе от тук. Този път ще бъде по-внимателен с наркотиците. Ще се усмихва на докторите и репортерите. Ще проповядва срещу злото от наркотиците и ще лъже нагло. Когато излезе, ще живее както си иска.
Никой няма право да му казва, че е болен, никой няма право да му казва, че се нуждае от помощ. Ако иска да се дрогира, ще се дрогира. Знаят ли те за напрежението, в което живее ден след ден? Могат ли да разберат стремежа му да бъде винаги най-добрият.
Може би преди това е бил твърде непредпазлив. Може би. Сега ще понаблегне на външните признаци. Щом проклетите доктори смучеха бърбън, той ще изпуши малко хашиш, като има желание. И ще ги прати по дяволите. Всички.
Разкъса плика. Зарадва се на Еминото писмо. Не съществуваше друго създание от женски пол, към което да изпитва толкова чисти и искрени чувства. Запали цигара, облегна се на пейката и вдъхна аромата а дим и рози.
Скъпи Стиви,
Разбрах, че си в болница и съжалявам, че не мога да те посетя. Татко казва, че изглеждаш по-добре. Искам да знаеш, че мисля за теб. Когато се оправиш, може би ще можем да отидем на почивка всички заедно, както миналата година в Калифорния. Много ми липсваш и все така мразя училището. Утешавам се с мисълта, че ми остават три години и половина. Спомняш ли си, че когато бях малка, ти винаги ме питаше кой е най-добрият? Аз винаги отговарях „татко“, а ти се преструваше на вбесен. Досега никога не съм признавала, но ти свириш по-добре на китара. Не го казвай пред татко. Изпращам ти снимка, на която сме двамата с теб. Татко ни снима в Ню Йорк преди две години. Помниш ли? Затова е малко размазана. Мисля си, че ще се зарадваш. Очаквам да ми пишеш, но ако нямаш желание, няма да ти се разсърдя. Знам, че в писмото трябва да има нови редове и други глупости, но забравих. Обичам те, Стиви! Оздравявай бързо.
Остави писмото в скута си. Остана на пейката, за да допуши цигарата си. Накрая се разплака.
П.М. отвори писмото си, докато седеше в празната къща, която току-що бе купил в предградията на Лондон. В стаята имаше само стереоуредба. Той седеше на пода с бутилка бира и слушаше тъжния блус на Рей Чарлз. Не му беше лесно да се раздели с Бев, но още по-трудно му бе да остане с нея. Тя му помогна да намери къщата, както бе обещала. Щеше и да я декорира. От време на време щяха да се любят в нея. Но нямаше да му стане жена.
Нямаше значение какво му бе казала Бев, той обвиняваше Брайън за това. Мислеше си с ожесточение за него и това донякъде го успокояваше. Ако беше истински мъж, би останал с нея през тежкия период. И не би й позволил да си отиде. Още от самото начало Брайън се отнасяше зле с Бев. Доведе й дете от друга жена, накара я да го отгледа като собствено. Заради турнетата я оставяше сама, понякога със седмици. Предложи й живот, какъвто никога не е търсила — наркотици, фенове и клюки.
Докато отпиваше от бирата, П.М. си помисли как ли биха реагирали, ако им заяви, че напуска групата. Брайън Макавой можеше да върви по дяволите заедно с „Девъстейшън“.
Писмото на Ема отвори по-скоро по навик. Тя му пишеше през няколко месеца. Мили писма, на които той отговаряше с картичка или малък подарък. „Не е виновна, че баща й е копеле“ — каза си П.М. и започна да чете.
Скъпи П.М.,
Предполагам, че би трябвало да изразя съжаление за развода ти, но аз не съжалявам. Не харесвах Енджи. Сестрите казват, че разводът е грях, но според мен е по-голям грях да се преструваш, че обичаш някого. Надявам се, че вече не си тъжен както през миналото лято.
Във вестниците често пише за теб и Бев. Може би не е прието да се говори за такива неща, но не мога да се въздържа. Ако двамата с Бев се ожените, аз няма да се сърдя. Тя е толкова красива и добра и ти нищо не би могъл да направиш, ако я обичаш. Знам, че не мразиш татко, както пишат някои вестници. Би било глупаво да го обвиняваш, че обича Бев, ако ти също я обичаш.