Намерих тази снимка, която някога направих на теб и на татко. Знам, че ще започнете скоро нов албум, така че ще можеш да му а покажеш. Искам да си щастлив, защото те обичам. Може би ще се видим в Лондон през лятото.
П.М. дълго се взира в снимката, след това я пъхна в сгънатото писмо, а писмото в плика. Едно беше да се разведеш с жена си и съвсем различно — със семейството.
След завръщането си в Ню Йорк Джоно спа през целия ден. Беше доволен, че в момента живее сам. Последният му любовник го беше докарал до лудост с маниакалната си чистота. Джоно също държеше на чистотата и реда, но когато се стигна дотам, да се мият всички бутилки и консерви, купени от магазина, дори и той се смая.
Жената, която се грижеше за домакинството, си отиде и тишината му достави удоволствие. Помисли си дали да не прекара навън вечерта, но бе твърде уморен. Причината не бе само в часовата разлика. Последните няколко седмици бяха твърде напрегнати: всички проблеми, които възникнаха около създаването на новата фирма, срещата със Стиви в клиниката, а най-големи грижи имаше с Брайън — приятелят му се пристрастяваше към бутилката.
Обаче песните на Брайън бяха по-добри от всякога: хапливи, лирични, меланхолични. Пред никого не признаваше гнева и болката си от връзката на П.М. с Бев. За чувствата му говореха песните.
„Разбира се, Пит е щастлив — помисли Джоно, като събличаше ризата си. — Докато «Девъстейшън» продължава да произвежда рок, за него всичко ще бъде наред.“
Извади салатата от скариди, отпуши бутилка вино и започна да преглежда натрупалата се кореспонденция. Когато видя писмото на Ема, лицето му се озари от усмивка.
Скъпи Джоно,
Измъкнах се за малко от монахините. Предполагам, че ще ме накажат за това, но чувствах, че ще закрещя, ако не остана малко сама. Днес повечето от сестрите са сърдити. Вчера изгониха три момичета от горните класове. Има правило, според което се забранява пушенето в униформа на училището. Карен Джонс, Мери Алис Плесинджър и Томазина Гибралти се съблекли, останали само по пликчета в гардеробната и запалили цигари. Ние си помислихме, че им е било много студено, но игуменката няма чувство за хумор.
Джоно отмести чинията със салатата, разсмя се, отпи от виното и продължи да чете:
Напоследък непрекъснато мисля за татко, за теб и за другите. Прочетох разни истории за Стиви и съм потресена от това, което пишат за него. Виждал ли си го? Добре ли е? На снимката в „Лъндън Таймс“ изглежда толкова стар и болен. Не мога да повярвам, че е наркоман, но не съм дете. Татко не иска да говорим за него, затова моля теб. Винаги си ми казвал истината. Някои момичета твърдят, че всички рок певци са наркомани. Но мисля, че те са глупачки.
Клюките проникват и през стените на училището. Има статии и снимки на Бев, татко и П.М. от „Пийпъл“. И Джейн я имаше на снимка. Не искам да я наричам „майка ми“. Моля те, не казвай на татко, че съм ти писала за това. Той много се разстройва. Отначало аз също се разстроих, но мислих доста време. Може би е добре, че Бев обича П.М. По този начин тя ще се върне отново в семейството.
Искам да те помоля да се грижиш за татко. Знам, че се преструва на безразличен към Бев. Но той я обича. Сигурна съм. Когато завърша училище, сама ще мога да се грижа за него. Ще живеем в Ню Йорк с Мариан и аз ще обикалям света с него като фотограф.
Изпращам ти снимката си от миналата седмица. Обърни внимание на обиците. Мариан продупчи ушите ми, а аз почти загубих съзнание. Още не съм съобщила новината на татко, но пролетната ваканция е само след девет дни и той сам ще види промяната. Татко казва, че ще прекараме Великден в Мартиника. Моля те, Джоно, ела с нас! Моля те!
Джоно се замисли. Не знаеше как да постъпи. Да покаже писмото на Брайън и да каже: „Слушай, прочети го и си стегни задника. Дъщеря ти се нуждае от теб.“ Но ако го направи, нито Брайън, нито Ема ще му простят.
Тя расте толкова бързо: пробива ушите си, носи сутиен и философства. Докога Брайън ще живее с представата, че Ема е още дете. Усещаше, че много скоро между бащата и дъщерята ще избухне конфликт.
Е, добре, той ще се постарае да бъде там — заради двамата. Вдигна чашата и изпи виното. Изглежда, ще се наложи да прекара няколко дни в Мартиника.
Излегнат на горещия бял пясък с чаша затоплил се ром, Брайън наблюдаваше дъщеря си да се носи със сърфа. С какво ли се надбягва? Защо така се е устремила напред? Можеше да я увери, че когато достигне финала, славата е мимолетна. Но не би го послушала.