— Тук е мис Макавой от 312. Бих искала кола под наем за два дни. Да, колкото е възможно по-бързо. Благодаря. Ще сляза долу.
Трябваше да свърши още нещо, въпреки че се страхуваше. Взе телефонния указател, отвори го и стигна до буква К — Кесълринг, Л.
Ема си записа адреса. Още живееше тук.
— Цяла сутрин ли ще закусваш, Майкъл, или ще косиш? В отговор той се ухили на баща си и натъпка в устата си още палачинки.
— Поляната е голяма, ще ми трябват много сили. Нали, мамо?
— Откакто живее отделно, момчето не се храни добре. — Доволна, че на масата са и двамата й мъже, Мардж напълни чашите с кафе. — Ти си само кожа и кости, Майкъл. Имам чудесно парче месо.
— Няма да даваш на този мошеник от яденето ми — възпротиви се Лу.
Майкъл повдигна вежди и след това поля със сладко останалите палачинки.
— Кого наричаш мошеник?
— Ти загуби баса, но не виждам и тревата си окосена.
— Ще стигнем и дотам — измърмори Майкъл и продължи да яде. — Мисля, че мачът беше нагласен.
— Ориолите спечелиха честно и почтено, и то преди месец. Плащай!
Майкъл махна с ръка. Този разговор се водеше всеки уикенд от започването на мачовете за участие в Световното първенство и щяха да го продължат до края на годината.
— Като капитан от полицията трябва да знаеш, че залаганията са незаконни.
— Като сержант в моя район би трябвало да имаш повече мозък и да не приемаш такъв глупав бас. Косачката е в бараката.
— Знам къде е. — Стана, прегърна майка си през раменете. — Как живееш с това момче?
— Не е лесно. — Мардж се усмихна и потупа Майкъл по бузата. — Внимавай с розовите храсти, мили.
Проследи го с поглед, докато затръшваше вратата както обикновено. За момент й се прииска да бъде отново десетгодишно дете.
— Добра работа свършихме, Лу.
— Да. — Занесе на мивката чиниите. Остаряваше прилично, през последните двадесет години почти не бе напълнял. Косата му бе посивяла, но не беше оредяла много. От време на време с нежелание си признаваше, че гони шестдесетте. Чувстваше се много добре благодарение на грижите на жена си.
Мардж здраво бе заседнала в средната възраст. Фигурата й беше елегантна както в деня на сватбата им. Не пропускаше часовете по аеробика. Косата си боядисваше в светло кестеняв цвят.
Преди пет години й беше влязла „муха в главата“, както беше се изразил Лу, да започне собствен бизнес. Той снизходително разреши на „малката си женичка“ да отвори книжарница. Държеше се мило и внимателно като възрастен, потупващ насърчително дете. След това тя просто го удиви, защото се оказа, че се справя чудесно с търговията. Малкият й магазин се разшири. А сега притежаваше три — в Холивуд, Бел Еър и Бевърли Хилс, които процъфтяваха.
„Животът е пълен с изненади“ — помисли си той, когато чу шума на косачката. Жена му, която с години се бе задоволявала да бъде само домакиня, стана бизнесдама. Синът му, който едва изкара колежа, след това почти осемнадесет месеца бездейства, накрая сам реши и се записа в полицейската академия. А колкото до себе си, Лу сериозно обмисляше нещо, за което винаги му се е струвало, че има много време — пенсионирането.
„Хубав е животът“ — помисли Лу и вдиша миризмата на наденички и рози. Поддал се на чувствата си, той завъртя жена си и я целуна силно.
— Момчето ще е заето най-малко един час — измърмори той и погали гърдите й. — Хайде да се качим горе.
Мардж отметна назад глава и се засмя.
Майкъл косеше. Физическото усилие му доставяше удоволствие и леката пот, която избиваше по кожата му беше приятна. Не че обичаше да губи басове. Мразеше да губи каквото и да е.
Апартаментът му го устройваше — басейнът бе с размери на пощенска марка, а съседите — шумни. Липсваше му обаче поляната. Тук, в предградията, с големи, гъсти дървета и спретнати дворове с барбекю отзад и фургончета той се чувстваше у дома. Тук винаги си оставаше дете. Спомни си разходките с велосипед в събота сутрин, Рики Джоуинс и скейтборда му надолу по улицата. Минават хубави момичета в тънки памучни рокли, а ти си приказваш на бордюра и се правиш, че не ги забелязваш.
Кварталът не се бе променил много от детските му години. Той все още беше място, където вестникарчетата караха велосипеди. Съседите продължаваха да се съревновават за най-добре поддържана поляна, за най-хубава градина. Вземаха назаем инструменти и забравяха да ги върнат.
Той бе част от този квартал. Разбра, че му липсва едва когато се премести.
Нещо привлече вниманието му и той погледна нагоре навреме, за да види как се спускат транспарантите на спалнята. От изненада спря да коси, а косачката вибрираше в ръцете му. Все още не беше получил служебната си значка, но не беше необходимо да е детектив, за да си представи какво ставаше зад транспарантите. В девет часа сутринта. Продължи още известно време да гледа, като не знаеше как трябва да се чувства: развеселен, смутен или възхитен. Накрая реши, че ще е най-добре въобще да не мисли за това. Има нещо нечестиво да си представяш, че родителите ти се любят.