— В това отношение мога да те успокоя. — Остави чашата си настрана. Искаше да го възприеме като ченге, като длъжностно лице. — Онази нощ в стаята на брат ти е имало двама мъже. Бавачката твърдеше, че е чула двама души да шепнат, докато са я завързвали. Намерената на пода спринцовка съдържаше приспивателно, дозата бе за дете. Успяхме да установим, че времето от връзването на бавачката до падането ти по стълбите е било най-малко двадесет минути. Било неуспешен опит за отвличане, Ема, с трагични резултати, но добре обмислен. Случило се е нещо, което е объркало плановете им, объркало е и тях. Може би никога няма да узнаем какво е било. Но ако беше влязла в онази стая и се бе опитала да спасиш Дарън, по всяка вероятност щеше да бъдеш убита и ти.
Надяваше се да е прав. Молеше се да е прав. Но това едва ли би могло да я успокои. Когато си тръгна, тя си обеща да се опита да му повярва.
— Имаш чудесни родители — каза на Майкъл, докато я изпращаше до колата.
— Да. Почти съм ги опитомил. — Сложи ръка на дръжката. Този път нямаше да я остави да си отиде така бързо. Припомни си я на брега. Дали беше преди пет години? Изглеждаше тъжна и прекрасна. Тогава тя бе докоснала някаква струна в сърцето му. И сега отново се развълнува.
— Дълго ли ще останеш в града?
Тя погледна към улицата. Беше приятен квартал. Деца играеха и се чуваше бръмченето на друга косачка. Помисли си с тъга колко добре ще се чувства, ако живее на такова място.
— Утре си заминавам.
Искаше му се да изругае.
— Много кратко посещение.
— Имам часове в понеделник. — Погледна го и също се почувства неловко. Изглеждаше й по-хубав, отколкото си го спомняше — Нащърбения зъб, леко гърбавия нос. — Бих искала да имам повече време.
— Какво ще правиш сега.
— Аз… смятам да се разходя с колата.
Разбра за какво става дума и не беше съвсем сигурен дали идеята му харесва.
— Искаш ли компания?
Мислеше да му откаже любезно, както я бяха учили, но вместо това изрече:
— Да, много.
— Почакай само момент. — Той изхвърча, преди да се е отказала от намерението си. Входната врата на къщата се затръшна зад него и на влизане, и на излизане. Когато се настани на седалката до нея, той й се усмихна. — Спести ми един час косене. Татко няма да издържи и ще окоси тревата, докато се върна.
— Радвам се, че съм ти помогнала.
Известно време шофираше безцелно, доволна, че вятърът развява косата й, че слуша музика от радиото и че води приятен разговор. Когато чу гласа на баща си, чист и силен, леко се усмихна.
— Все още ли те вълнува? — попита той.
— Когато го слушам? Не, вече не. Познавах гласа му, преди да познавам него. Не мога да мисля непрекъснато за песните му. Може би и с теб е същото. Искам да кажа — той ти е баща, но е и полицай. И сигурно за теб е съвсем естествено, че носи пистолет и полицейска значка.
— Така е. И все пак за мен бе много странно, когато започнах да работя при него.
— Работиш при него!
— Да. Предадох се. — Усмихна й се. — Както някога се изрази Джоно, тръгнах по стъпките на баща си.
Глава 21
— Ти си полицай? — Ема спря пред знака „Стоп“ и го загледа изненадано.
— По-скоро онова, което баща ми нарича „заек“. — Засмя се отново. — Какво? Да не ми е пораснал хобот?
— Не. „Глупаво е — помисли си тя — да си създадеш представа за полицията, от една страна, от Лу, а, от друга — от разни глупави шоупрограми като «Старски и Хъч»“. — Не вярвах, че ще станеш полицай.
— И това е нещо. Не допусках, че ще си мислиш за мен.
Тя се засмя.
— Разбира се, че съм мислила. Когато снимката ни се появи във вестниците, седмици наред бях най-популярното момиче в училище. Е, малко поукрасих случката.
— Аз също. — Сложи ръка на облегалката й, за да докосва краищата на косите й. — Снимката ми помогна да си уредя среща със Сю Елън Коди.
— Наистина ли?
— Това бяха петнадесетте ми минути слава. Надявах се, че ще се върнеш.
— Суини се раздрънка пред татко. — Тя сви рамене. — И това сложи край на всичко. Харесва ли ти да си полицай?
— Да. До момента, в който постъпих в Академията, бях сигурен, че ненавиждам полицията. И ето на! Някои неща просто са предопределени. Тръгваш към къщата, в която живеехте някога.
— Как разбра?
— Баща ми често идваше тук. Понякога и аз го придружавах. Просто свиреше и гледаше. Трябва да знаеш, че той не е забравил случая и не може да се примири, че остана неразкрит.
— Предполагах — каза тя. — Ето защо исках да го видя, да поговорим още веднъж. — Въздъхна. — Знаел си значи какво съм имала предвид, когато казах, че ще се поразходя с колата.