— Мислила съм за теб — прошепна Ема.
Отново забарабани с пръсти по чашата. Трябваше й една доза, за да се ободри, но се страхуваше, че ако излезе от стаята, дъщеря й ще изчезне и тя ще изгуби всякакъв шанс.
— Настроил те е срещу мен. — Сълзи на самосъжаление протекоха. — Иска те само за себе си, докато аз преживях мъките на раждането, отглеждането ти. Можех да се отърва от теб, знаеш ли? Дори тогава беше лесно, ако познаваш подходящи хора.
Тогава Ема вдигна очи. Потъмнели от мъка, те се впиха в лицето на майка й.
— Защо не го направи?
Джейн стисна чашата с ръка. Те започваха да треперят. Не бе взимала наркотик от часове, а джинът беше слаб заместител. Никога не би си признала, че криминалният аборт я плашеше много повече, отколкото раждането.
— Обичах го. — И защото си вярваше, звучеше като истина. — Винаги съм го обичала. Нали знаеш, израснахме заедно. И ме обичаше, беше ми предан. Ако не беше музиката му, смрадливата му кариера, щяхме да сме заедно. Но той ме изостави. Интересуваше го само музиката му. Мислиш, че го е грижа за теб? — Малко затруднена от джина, тя се изправи. — Не дава и пукната пара. Всичко беше заради кариерата му. Не искаше шибаната му публика да мисли, че Брайън Макавой е човек, който би изоставил дъщеря си.
Старите съмнения и страхове така бързо я обзеха, че тя с усилие произнесе думите.
— Той ме обича. Направил е всичко за мен.
— Той обича само себе си. — Подпря се върху облегалките на креслото на Ема и се надвеси над нея. Нещо светна в очите й. След толкова години трудно би наранила Брайън, а Господ знаеше, че беше използвала всичко, за което се беше сетила, за да му причини болка. Но можеше да нарани Ема, а то е почти същото.
— Той би изоставил и теб, ако не се страхуваше от скандал. Добре, че го заплаших с вестниците.
Не спомена за заплахите да я убие и да се самоубие. Беше толкова маловажно, че не го помнеше.
— Той знаеше, знаеше го и неговият негодник мениджър какво би станало, ако пресата разтръбеше, че най-известната рокзвезда изоставя незаконното си копеле в мизерия. Знаеше го и затова те взе и ми плати доста прилична сума, за да изчезна от живота ти.
Доповръща й се — от думите, от лошия дъх, който усещаше, когато Джейн й говореше.
— Платил ти е?
— Аз си ги спечелих. — Джейн хвана с пръсти брадичката на Ема и я стисна. — Спечелих си всяка лира и дори повече. Той те купи, искаше да си купи душевно спокойствие. Цената беше твърде ниска за него, но и не можа да го получи, нали? Не можа да си купи душевното спокойствие.
— Остави ме. — Хвана ръката й и я отмести настрана. — Не ме докосвай!
— Ти си точно толкова негова, колкото и моя.
— Не. — Скочи от стола, молейки се краката да я удържат. — Не, продала си ме и нямаш никакви права. Може да ме е купил, Джейн, но той също не ме притежава. — Бореше се със сълзите. Няма да се разплаче тук, не пред тази жена. — Дойдох тук, за да те помоля да спреш филма по твоята книга. Надявах се, че у теб е останало някакво майчинско чувство и ще уважиш единственото ми желание. Но съм си губила времето.
От горния етаж се чуха псувни.
— Аз все още съм ти майка! — изкрещя Джейн. — Не можеш да ме смениш.
— Не, не мога. Просто ще трябва да се примиря с това. — Обърна се и тръгна към вратата.
— Искаш да спра филма? — Посегна към ръката й. — Много ли искаш да го спра?
С ледено спокойствие Ема й обърна гръб.
— Да не мислиш, че ще ти платя? Този път си, си направила лошо сметката, Джейн. От мен никога няма да измъкнеш и пени.
— Кучка! — Ръката на Джейн се стовари върху бузата й. Ема дори не се опита да избегне удара. Отвори вратата и си тръгна.
Дълго се разхожда, като избягваше купувачите и хората, извели на разходка кучетата си. Не обръщаше внимание на смеховете, на рева на моторите и коледното настроение около себе си. Сълзите така и не потекоха: може би заради студа или пък от шума.
Не разбра как се намери пред вратата на Бев. Почука бързо, преди да е размислила. Каза си, че е време да приключи с миналото и да продължи живота си.
Вратата се отвори. Почувства домашния уют: беше топло, чуваха се коледни песни, миришеше на елхови клонки. Видя пред себе си Алис. Снегът и студът останаха зад гърба й. „Колко странно — помисли си тя, — че виждам старата си бавачка.“ През изминалите години Ема бе пораснала, а Алис — остаряла. Бавачката я позна и се усмихна.