— Не желая да ме предпазваш. Нямам нужда от това. — Двамата се обърнаха, когато П.М. и Джоно изнесоха Стиви към колата. — Това ли е животът, към който си се стремил? За това ли си работил, за това ли си мечтал?
Засрами се и едновременно се разгневи, тъй като не бе сигурен в отговора.
— Не мога да ти го обясня, Ема. Единственото, което знам, е, че не получаваш всичко, което искаш и за което си мечтаеш.
Тя извърна глава и баща й нежно я целуна по косата.
Сетне се отправиха безмълвно към колата. Суини ги последва като сянка.
Като всеки друг младеж и Майкъл се захласваше по кинозвездите. Затова бе доволен, че е на снимачната площадка на „Девъстейтет“. Разочарован беше, че Енджи Паркс не участва в първите снимки. Но с удоволствие наблюдаваше близначките, избрани за ролята на Ема.
Снимачният екип доста се беше потрудил, докато открие две деца, които да приличат на нея. „Разбира се, Ема беше по-хубава — си каза той. — Очите й бяха по-сини и по-големи. А устните й…“ Но не бива да мисли за устните й.
По-добре да се концентрира върху работата си, която „ветераните“ подигравателно наричаха „женска работа“. Почитателите на „Девъстейшън“ непрекъснато прииждаха. А най-заклетите от тях не харесваха нито книгата на Джейн Палмър, нито факта, че ще послужи като сценарий за филм. Някои носеха знамена и плакати, други просто освиркваха. Неколцина с кожени якета и колани с шипове като че ли изгаряха от желание да се противопоставят на ченгетата.
Около тях се въртяха млади момичета, които пищяха и се кикотеха всеки път, щом видеха Мат Холдън. Младият актьор, който играеше ролята на Брайън Макавой, бе обект на техните мечти.
Майкъл непрекъснато получаваше ритници и удари. Развълнувани момичета лееха сълзи върху униформата му. „И ако това е славата“ — помисли той, застанал на снимачната площадка.
Обедното слънце нетърпимо припичаше. Смогът бе надвиснал над Лос Анджелис. Продуцентите бяха решили, че ще подпомогнат рекламата на филма, ако поканят част от почитателите на групата да наблюдават снимките. Можеха да ги използват и за масовите сцени. Охраната и без това си имаше неприятности с развилнялата се тълпа, а сега трябваше да се справя и с непознатите участници в първите епизоди на филма.
И тогава се появи тя. Енджи Паркс — истинска секс богиня. В пресата бяха съобщили, че по ирония на съдбата бившата жена на П.М. Фергюсън играе ролята на бившата любовница на Брайън Макавой.
Мъжете се изпотяваха, когато минаваше покрай тях с впитата си тясна пола и прилепналата тениска. Косата й беше тупирана, каквато беше модата в началото на шестдесетте. Тя се усмихваше на почитателите си и приятелски им помаха с ръка.
Снимаха епизод, в който Джейн и Брайън вървят по мръсна уличка, прегърнати през кръста. Цяла сутрин повтаряха разходката за различните ъгли на камерата или за близките планове, когато лицето на Джейн се вдигаше нагоре към любовника й.
Едва по време на обедната почивка Майкъл забеляза погледите на Енджи. Внезапно яката му се стори твърде тясна, а на челото му избиха капчици пот.
Тя говореше тихо на един от асистентите, а след това тръгна нанякъде под ръка с директора на продукцията.
Едва късно следобед озвучаваха епизода. Повтаряха същата разходка, същите движения. И с цената на живота си Майкъл не би могъл да си спомни какво си казваха: сигурно нещо за безсмъртна любов, обещания за вярност, планове за бъдещето. Между всеки дубъл Енджи го поглеждаше и всеки път стомахът му се свиваше от напрежение.
„Тя се приближава към мен“ — помисли Майкъл с туптящо сърце и с чувство, граничещо със страх. Енджи дори не се опита да го прикрие. Майкъл забеляза завистливите погледи и чу грубите забележки на момчетата от охраната.
— Моят бодигард, тук — повика го с пръст тя, когато приключиха работата за деня.
— Моля?
— Ти ще ми бъдеш охрана. — На устните й се появи предизвикателна усмивка, толкова позната от екрана. Червилото й бе розово заради снимките. Докато го гледаше, навлажни устните си. — Трябва да се преоблека и да махна грима. Почакай ме отвън.
— Но…
— Ще ме придружиш до вкъщи — каза тя и тръгна.
— Мис Паркс, аз съм на служба.
— Разбира се. Сега си на служба при мен. — Усмихна се отново. — Получих няколко заплашителни писма заради ролята. Ще се чувствам много по-сигурна, ако един силен мъж е край мен. — Тя спря и раздаде същата усмивка и няколко автографа. — Продуцентите ще уредят въпроса с началниците ти. — Изгледа го с премрежен поглед, след това тръгна към фургона си, заобиколена от група асистенти.