Майкъл остана на мястото си.
— Кесълринг.
Примигна и видя широкото зачервено лице на сержант Коен.
— Сержант?
— Ще придружите мис Паркс. Задачата ти е да я охраняваш. — Това явно не се харесваше на Коен, ако се съдеше по начина, по който отсичаше думите. Майкъл си помисли, че ако човекът не беше в униформа би го ударил насред улицата.
— Да, сър.
— Надявам се, че ще се държиш прилично.
— Да, сър. — Майкъл внимаваше да не се разхили.
Тя излезе от фургона след половин час, облечена в червен джемпър, пристегнат в кръста с кожен колан. Тежкият й парфюм се носеше наоколо. Косата й бе леко разрошена, очите й — скрити зад огромни слънчеви очила. Изгледа отново Майкъл, а след това изчака, докато той отвори вратата на патрулната кола.
Тя му даде адреса, след това затвори очи и потъна в ледено мълчание. Преди да стигнат вратите на имението, Майкъл реши, че е изтълкувал погрешно намеренията й. Това го успокои, но същевременно го накара да се почувства като глупак. Нима не знаеше за скандалната връзка с последния й партньор? Разбира се, част от историята е била измислица и реклама, но много по-логично би било да се насочи към звездата Мат Холдън, отколкото към някакво ченге.
Когато стигнаха пред вратите от ковано желязо, те се отвориха величествено. Майкъл си спомни, че бе идвал тук със старата кола, с Ема и сърфовете на багажника. Усмихна се тъжно: тя никога нямаше да стане част от живота му.
Той излезе, заобиколи колата и отвори вратата.
— Заповядай вътре, сержант — покани го Енджи.
— Госпожо, аз…
— Влез — каза тя и се заизкачва по стълбите.
Енджи остави вратата отворена и тръгна през фоайето, без да се обръща. Не се съмняваше, че той ще я последва. Мъжете винаги й се подчиняваха. Свали тъмните си очила и влезе в стаята, която наричаше всекидневна. Отвори един бюфет Луи XV и извади две чаши.
— Скоч или бърбън? — Знаеше, че стои на прага нерешително.
— На служба съм — отвърна той. Загледа се в портрета й в цял ръст над камината. Беше го виждал преди, застанал на същото място, но тогава бе заедно с Ема.
— Разбира се. Радвам се, че се отнасяш сериозно към служебните си задължения… — Тя се обърна към бара, взе кока-кола и сипа в чаша. — Гледаш сериозно на службата си, нали?
— Да.
Усмихната, вдигна чашата.
— Разрешават ви кола, нали? Бих искала да поговорим. — Тя отпи с очи, приковани в ръба на чашата. — Нали ще се грижиш за мен известно време, трябва да те опозная. — Прокара език по горната си устна. Обмисляше всяка дума, всяка бримка от паяжината, която плетеше. Едва ли имаше нещо по-вълнуващо за нея от залавянето на мъж в меката, лепкава паяжина на секса. — Хайде, няма да те ухапя.
Подаде му чашата и се отпусна на дивана. Излегна се в ъгъла върху възглавниците, коприната леко прошумоля, когато кръстоса краката си.
— Седни. — Отпи от питието си. Възбудата й нарастваше. Той ще е ненаситен. Веднъж да се освободи от смущението — самото то я привличаше — той ще бъде прекрасен. Реши, че е най-много на двадесет и пет години и ще може да се люби с часове. Енджи погали с пръсти възглавницата.
— Разкажи ми за себе си.
Той седна, защото се чувстваше твърде глупаво така, изправил се в средата на стаята с чаша кола в ръка. Явно не се бе излъгал, но не беше сигурен в собствените си намерения.
— Второ поколение ченге — започна той. — Роден в Калифорния. — Отпи, като си казваше, че се отпуска. За Бога, на двадесет и четири е. Ако изумителната мис Паркс иска да флиртува, услугата ще й бъде извършена. — И ваш голям почитател. — Той се усмихна.
— Наистина ли? — Енджи почти измърка.
— Гледал съм всичките ви филми. — Погледът му още веднъж се отправи към портрета.
— Харесва ли ти?
— Да. Поразителен е.
Лениво се пресегна, взе цигара от кутията и го загледа, докато той се сети да посегне към запалката.
— Вземи си — предложи му тя.
Вече си представяше как ще се хвали пред момчетата в службата. Ще им изтекат слюнките при мисълта, че е седял на дивана на Енджи.
— Виждал съм го и друг път.
— Какво?
— Портрета. Бях тук преди седем или осем години. С Ема.
— Очите й заблестяха остро.
— Макавой?
— Да. Срещнахме се на брега едно лято. А се запознахме няколко години по-рано. Аз я докарах дотук. Мисля, че вие бяхте в Европа за някакъв филм.
— Ммм. — Замисли се върху казаното и се усмихна. Ставаше все по-интересно. Значи съблазнява един от приятелите на малката Ема Макавой и в същото време играе майката на Ема във филма, който вероятно ще е сред най-скандалните за годината. А още по-интересно ще бъде да се мисли за Джейн, когато се любят.