Тя хвърли едно око и побърза да обърне снимката с лицето надолу.
— Охо! — След още един крадлив поглед веждите й се срещнаха в най-прелестната бръчица, която съм виждал. — Много са й малки гърдите. Освен това има корем.
— Чак пък корем!
— Как може да си падате мъжете по такива гадости!
— Някои мъже. — Тя ме погледна и отметна завивката. — Аз лично предпочитам на живо.
Тя кимна, доволна от отговора, и пак се покри.
— Значи мъжът на Мъфи с това се занимава? Прави такива снимки?
— Със стотици.
— А ти как ги откри?
— Проникнах с взлом в студиото му. Не ме обаждай.
Линда сбърчи нос.
— Не можеш ли да минеш без подобни действия? — Не отговорих. Тя сложи ръка върху моята. — Разбирам. Не можеш. Но ми е толкова…
— Знам. И на мен.
Помълчахме и двамата. Тя се вгледа отново в снимката.
— Все пак защо не кажеш на господин Липшулц?
— Не знам. Просто той и другата жена… Проследих го до дома му. Тя така му се зарадва…
— А Мъфи?
— Там е работата.
Линда остави снимката върху нощното шкафче и се обърна към мен. После се претърколи по гръб, захлупи я наопаки и ме погледна.
— Така е далеч по-добре.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Имах чувството, че съм топка за пинг-понг, която се мята напред-назад между Пудъл Спрингс и Лос Анжелос. Този път дойдох откъм Долината и излязох право на Кауенга. Булевард „Холивуд“, както обикновено сутрин, приличаше на проститутка без грим.
Паркирах недалеч от Уилтън и се върнах пеша до Уестърн Авеню. В джоба си усещах снимката на Сондра Лий. Време бе за разговор с Лари/Лес.
Дебелото старче от кантората за недвижими имоти беше все тъй превито одве над бюрото си. Стълбите отново ме лъхнаха на застояла влага и вкиснати съдби. Вратата на Викторовото студио бе отключена и аз влязох, без да чукам. Него го нямаше, но стаята не беше празна.
Жената седеше на въртящия се стол, с отметната глава и увиснали надолу сковани ръце. Насред челото й зееше дупка. Плътта наоколо бе подпухнала и белезникава. Кръв не се виждаше, но я подуших. Вероятно засъхнала — черно петно отзад на пода. Устата отворена, а смъртта бе изкривила устните в ухилена гримаса, която — уви, тъй добре познавах.
Стомахът ми се сви. Миризмата на кръв не прикриваше изцяло едва доловимия, но безспорен лъх на барут. Затворих вратата и отидох да разгледам отблизо трупа.
Лицето беше познато, но ми трябваше време, за да се сетя откъде. Беше блондинката, която спореше с Виктор в бара на Рино. Докоснах бузата й. Студена. Побутнах едната ръка — скована. На пода отзад чернееше локва засъхнала кръв.
Знаех какво ме чака рано или късно, но преди това отворих кантонерката. От снимките нямаше и следа. Претърсих цялото студио. Друго като че ли не липсваше. Отново погледнах мъртвото лице, поех дълбоко въздух и се обадих в полицията.
Първи довтасаха двама помощник-шерифи от управлението на Западен холивуд в Сан Висенте. Обичайните отегчени физиономии зад обичайните тъмни очила. Единият приклекна до трупа, а другият се зае да ме разпитва.
— Пипал ли си нещо?
— Телефона.
— Защо? — Тонът му не остави съмнение, че за мое добро е желателно причината да бъде много уважителна.
— За да ви повикам.
— Той кимна.
Колегата му се изправи.
— Отдавна е мъртва.
Първият само изръмжа.
— Я да чуем какво ще кажеш — обърна се към мен.
— Аз съм частен детектив. Дойдох да се видя с Лари Виктор.
— Частно ченге значи? Как ти се струва, Хари? Върви ни, няма що! Човек вече не може да мръдне, без да налети на частно ченге.
— Късмет — съгласи се Хари.
— И защо търсиш този Виктор?
— Да го питам нещо във връзка със случая, над който работя.
— Документ за самоличност имаш ли?
— Имам, разбира се.
Извадих портфейла и му показах разрешителното. Адресът беше все още на старата ми кантора в Лос Анжелос.
— Какъв случай разследваш?
Поклатих глава.
— И без това ще трябва да разправя всичко на полицаите. Не ми се повтаря.
— Ще повториш и ще потретиш, ако ние кажем. Какъв е случаят?
— Засега няма отношение към това убийство. Ако се намери връзка, тогава, няма как, ще ви кажа. Но не и сега.
— Виж какво, професоре, няма ти да кажеш кое има отношение и кое няма. Ние решаваме.
— Ами? Вие, малките, доста хляб ще има да изпапкате преди да ви поверят истинска работа. Ей сега ще довтасат криминалните и вие ще изхвърчите пак на улицата да пишете паркингови глоби.
— Хайде, всезнайко, ръцете зад гърба! — разпореди се Хари.