— Убиецът се е опитвал да накара Кайоа да проговори. И Кайоа е проговорил.
— Откъде знаете?
Костес скромно сведе глава. Въпреки горещината в залата, не бе свалил якето си.
— Ако убиецът е искал да измъчва Реми Кайоа само за свое удоволствие, щеше да го измъчва до края. А той, както вече казах, го е убил по друг начин. С тел.
— Има ли следи от сексуални мъчения?
— Не. Нищо такова. Това не е по неговата част. Ни най-малко.
Ниманс направи още няколко крачки покрай масата. Опита се да си представи чудовище, способно да изтезава човек по този начин. Да погледне сцената отстрани. Не можа. Не видя нито лице, нито силует. Тогава помисли за жертвата, за това, което тя е могла да види — непоносима буря от удари, огън, кръв. Какви ли са били последните мисли на Кайоа? Ниманс произнесе отчетливо:
— Кажете ни нещо за очите му.
— Очите?
Въпросът бе зададен от Барн. Ниманс благоволи да му отговори:
— Да, очите. Преди малко в болницата забелязах, че убиецът е откраднал очите на жертвата си. Дори бе напълнил кухините с вода…
— Точно така — обади се Костес.
— Започнете отначало — нареди Ниманс.
Костес се зарови в бележките си.
— Убиецът е работил под клепачите. Подпъхнал е остър плосък инструмент, прерязал е очните мускули и очния нерв, после е изтръгнал очите. След което грижливо е остъргал вътрешността на очните кухини.
— Била ли е жертвата жива по време на тази операция?
— Не може да се каже. Но има следи от кръвоизлив в тази област, което ще рече, че Кайоа е бил жив.
Настъпи тишина. Барн беше пребледнял, Жоано бе замръзнал от ужас.
— После? — попита Ниманс.
— По-късно, когато жертвата е била вече мъртва, убиецът е напълнил кухините с вода. Вода от реката, предполагам. После внимателно я е похлупил с клепачите. Затова очите бяха затворени и издути, сякаш изобщо не са били пипани.
— Да се върнем на очите. Според вас убиецът притежава ли познания по хирургия?
— Не. Или съвсем бегли. Бих казал, че както и при изтезанията, просто е проявил старание.
— Какви инструменти е използвал? Същите като за срезовете ли?
— Във всеки случай от същия вид.
— Какъв вид?
— Фабрични инструменти. За рязане на картон.
Ниманс застана с лице към лекаря.
— Това ли е всичко, което можете да ни кажете? Никаква следа? Нищо ли не се очертава според доклада ви?
— За съжаление нищо. Тялото е било добре изплакнато, преди да го вклинят в скалата. От трупа не можем да научим нищо за мястото на престъплението. Още по-малко за самоличността на убиеца. Можем само да предполагаме, че става дума за силен и ловък човек. И толкова.
— Твърде малко — изръмжа Ниманс.
Костес се върна към доклада си.
— Има все пак една подробност, за която не сме говорили… Която няма нищо общо със самото убийство.
Комисарят наостри уши.
— Каква?
— Пръстите на Реми Кайоа не са оставяли отпечатъци.
— Тоест?
— Върху пръстите му няма нито една бразда, напълно гладки са. Може би се дължи на изгаряне. Но то е станало отдавна.
Ниманс погледна въпросително към Барн, който смръщи вежди в недоумение.
— Ще проверим — каза комисарят. — А какво лично вие мислите за убийството? Как го усещате? Имате ли някаква интуиция като лекар?
Костес свали очилата си и разтри клепачите си. Когато отново си сложи очилата, погледът му изглеждаше по-бистър. И гласът му бе по-твърд:
— Убиецът изпълнява някакъв ритуал. Ритуал, който трябва да завърши именно в тази поза на зародиш в нишата в скалата. Всичко изглежда изпипано, съвсем обмислено. Изваждането на очите е много важно. А и водата. Водата под клепачите на мястото на очите. Сякаш убиецът е искал да измие очните кухини, да ги пречисти. В момента анализират водата. Знае ли човек? Може би в нея има някаква следа… Химическа следа.
Ниманс неопределено махна с ръка. Костес говореше за пречистване. След посещението си на малкото езеро комисарят също мислеше за катарзис, за покой. По този въпрос двамата бяха на едно мнение. Горе над езерото убиецът бе искал да отмие петното, а може би да пречисти собственото си престъпление?
Минутите течаха. Никой не смееше да помръдне. Накрая Ниманс отвори вратата и прошепна:
— Да се връщаме на работа. Нямаме време. Не знам какво е имал да признава Реми Кайоа. Само се надявам това да не повлече и други убийства.
12
Ниманс и Жоано се върнаха в библиотеката. Преди да влезе, комисарят погледна лейтенанта — лицето му бе пребледняло и опънато. Полицаят го потупа по гърба. Младият Ерик неубедено се усмихна.
Двамата мъже влязоха в залата и пред очите им се разкри неочаквана гледка. Двама офицери от съдебната полиция със загрижен вид, както и цял взвод полицаи по ризи, бяха окупирали библиотеката и извършваха щателен обиск. Стотици книги бяха струпани пред тях на купчини. Жоано изумено попита: