— Това пък какво е?
Един от офицерите му отговори:
— Ами правим, каквото казахте… Издирваме всички книги, в които се говори за злото, за религиозни ритуали и…
Жоано хвърли поглед към Ниманс. Той изглеждаше потресен от операцията. Развика се на офицера:
— Аз ви казах да проверите в компютъра! Не да търсите из книгите по лавиците!
— Търсихме и в компютъра по заглавия и теми. Сега проверяваме дали в книгите има нещо, което да ни насочи към причините за убийството…
Ниманс се намеси:
— Консултирахте ли се с пансионерите?
Офицерът с досада отвърна:
— Те са философи. Първият ни отговори, че злото е буржоазна категория, че всичко трябва да се преразгледа от социална гледна точка, и то марксистка. Отказахме се от него. Вторият ни заразправя нещо за границите и тяхното нарушаване. Но добави, че границата била вътре в нас, че съзнанието ни непрекъснато преговаряло с някакъв висш цензор… Абе нищо не разбрахме. Третият се впусна в реч за абсолютното и за търсенето на невъзможното… Нещо за мистичното изживяване, което можело да се изпита както в доброто, така и в злото. Тогава аз… Май не се справяме, лейтенант…
Ниманс се разсмя.
— Нали ти казах — прошепна той на Жоано. — Стой по-далеч от интелектуалците.
След това се обърна към объркания полицай:
— Продължете работата си. Към ключовите думи „зло“, „насилие“, „мъчение“ и „ритуал“ прибавете „вода“, „очи“ и „чистота“. Вижте в компютъра. Търсете главно имена на студенти, които са се интересували от тези книги или са разработвали подобни теми например за дипломна работа. Кой работи с централния компютър?
Един плещест младеж отвърна:
— Аз, господин комисар.
— Какво друго открихте във файловете на Кайоа?
— Списъци на повредените книги, на заетите и т.н. Списъци на студентите, които взимат книги от библиотеката и списък на местата им в читалнята.
— Местата им?
— Аха. В задълженията на Кайоа е влизало да ги настанява… (Лейтенантът посочи с глава стъклените прегради.) … в кабинките им, ей там. Местата са въведени в компютъра.
— Не открихте ли неговата дипломна работа?
— Открихме я. Хиляда страници за античността и… (Хвърли поглед върху листчето с бележките си.)… Олимп. Става дума за първите Олимпийски игри и за свещените ритуали, свързани с тях… Обемист труд.
— Разпечатайте го и го прочетете.
— Моля?
Ниманс иронично добави:
— По диагонала, разбира се.
Човекът изглеждаше объркан. Комисарят продължи:
— Нищо друго ли няма вътре? Видеоигри? Електронна поща?
Офицерът поклати отрицателно глава. Новината не учуди Ниманс. Той предчувстваше, че Кайоа е живял само с книгите си. Бил е съвестен библиотекар и не се е отвличал от задълженията си, освен за да напише дипломната си работа. Какво са искали да изтръгнат от подобен аскет?
Пиер Ниманс се обърна към Жоано:
— Ела с мен. Искам да ми разкажеш какво си свършил.
Двамата се отделиха на една от пътеките между рафтовете. В дъното един полицай с каскет четеше книга. При тази гледка комисарят едва се въздържа да не прихне. Лейтенантът отвори бележника си.
— Разпитах няколко от пансионерите и двамата колеги на Кайоа от библиотеката. Не са обичали много Реми, но са го уважавали.
— В какво са го упреквали?
— В нищо конкретно. Струва ми се, че нещо в него ги е притеснявало. Бил е потаен, затворен. Дори не се е опитвал да общува с другите. В известен смисъл това е било свързано с работата му. (Жоано хвърли наоколо почти уплашен поглед.) Я си представете… в тази библиотека, по цял ден дума да не обелваш…
— Разбра ли нещо за баща му?
— Знаехте ли, че и той е бил библиотекар? Да, разбрах. Същият тип човек. Мълчалив, непроницаем. Тази атмосфера на изповедалня сигурно им се е отразила.
Ниманс се облегна на книгите.
— Казаха ли ти, че е загинал в планината?
— Разбира се. Но нищо подозрително. Старецът е бил затрупан от лавина и…
— Знам. Според теб възможно ли е някой да е искал да отмъсти за нещо на бащата и на сина?
— Господин комисар, жертвата е вадела книги от склада, попълвала е фишове и е посочвала на студентите къде да седнат. За какво отмъщение може да става дума? На някой студент, на когото не са дали исканата книга?
— Добре. Алпинизмът?
Жоано отново разлисти бележника си.
— Кайоа е бил и алпинист, и изключителен турист. Миналата събота, според хората, които са го видели да потегля, по-скоро е тръгнал на екскурзия пеш. Не е носил екипировка за катерене.