— Каза ли ви защо са й снимките?
— Не.
— Спомена ли нещо за Юд?
— Не.
— Даде ли ви пари?
— Не! Поиска ми двете снимки и толкова. Господи! Мислех, че това посещение е знак свише!
Свещеникът се разрида.
— Още не знаех, че съм само едно нищожество. Че ще стана алкохолик. Бездарник, неудачник… Син на тази… Как да пръскаш светлина, когато си потънал в мрака? Как? Как?
Майка му изпусна кутията, по пода се разпиляха снимки. Хвърли се върху него и го заудря по гърба, по раменете.
— Мръсник, мръсник, мръсник!
Карим ужасено отстъпи. Разбра, че трябва да си тръгва, ако не иска и сам да превърти. Но още не разполагаше с всички отговори. Отблъсна жената и се наведе над свещеника.
— След няколко мига си тръгвам. Всичко ще свърши. Още веднъж — видяхте монахинята, нали?
Човекът кимна, разтърсван от ридания.
— Как се казва?
— Сестра Андре.
— От кой манастир?
— „Сен Жан дьо ла Кроа“. Кармелитките.
— Къде е това?
— Между… между Сет и нос Агд, до морето. От време на време я посещавам, когато ме обземат съмнения. Разбирате ли? Тя ми помага… Аз…
Ченгето вече тичаше към колата си.
V
22
Небето отново бе помрачняло. Под облаците връх Белдон се издигаше като чудовищна вкаменена вълна. Въжетата на кабинковия лифт чертаеха тънки линии по заснежените му склонове.
— Мисля, че убиецът се е качил там горе заедно с Реми Кайоа още докато е бил жив. (Ниманс се усмихна.) Мисля, че са използвали лифта. Опитният алпинист лесно може да задвижи системата.
— Защо сте толкова сигурен, че са били горе?
Фани Ферера, младата преподавателка по геология, беше прекрасна — под качулката на якето лицето й трептеше от свежест, от преливаща младост. Косите й леко се вееха на слепоочията, очите й блестяха в полусянката на кожата й. Ниманс изпитваше неудържимо желание да захапе тази изтъкана от живот плът. Отговори:
— Имаме доказателство, че тялото е пътувало в един от ледниците в планината. Инстинктът ми подсказва, че става дума за връх Белдон и за ледника Валерн. Защото именно този връх се намира точно над университета и града. И защото от този ледник извира реката, която минава покрай университета. Мисля, че след това убиецът е слязъл в долината по реката с някаква лодка. И че жертвата е била на борда. Едва после я е натикал в скалата така, че да се отразява в реката…
Фани притеснено се оглеждаше. Около кабинките на лифта се суетяха полицаи. Тя упорито каза:
— Това не ми обяснява каква работа имам тук.
Комисарят се усмихна.
— Много просто. Смятам да се кача горе и да потърся някакви следи. Необходим ми е гид.
— Какво?
— Ще летя над ледника Валерн, докато открия следа. И имам нужда от познавач, който да ме насочва. Естествено, сетих се за вас. Самата вие ми казахте, че великолепно познавате планината.
— Отказвам.
— Бъдете разумна. Мога просто да ви задължа да ми станете гид. Знам, че притежавате диплома. Не се опъвайте. Ще се качим на хеликоптера и ще прелетим над ледника. Работа за няколко часа.
Ниманс направи знак на полицаите, които донесоха няколко големи сака и ги оставиха до тях.
— Осигурил съм и екипировка. За експедицията. Ако искате да видите дали…
— Защо аз? — подзе тя. — Всеки жандарм би се справил. Планинската помощ е тяхно задължение.
Полицаят се наведе над нея.
— Ами да кажем, че ви свалям.
Фани му хвърли разярен поглед.
— Господин комисар, преди по-малко от двайсет и четири часа намерих труп, напъхан в скалата. Многократно ме разпитваха и прекарах доста време в управлението. На ваше място щях да внимавам с тия мъжкарски номера! (Фани скръсти ръце.) Та защо аз?
— Защото сте геолог.
Жената смръщи вежди. Изражението й се промени. Ниманс обясни:
— Химическият анализ показа, че водата, която намерихме в очите на жертвата, е от шейсетте години. Замърсена е със съединения, които вече не се използват. Съединения, които са се съдържали в дъжд, паднал преди близо трийсет и пет години. Разбирате какво означава това, нали?
Младата жена изглеждаше заинтригувана, но не отговори. Ниманс коленичи и начерта на земята с парче дърво няколко успоредни линии.
— Осведомих се. Всяка година валежите образуват леден пласт с дебелина двайсет сантиметра в най-високо разположените ледници, там, където няма топене. Пластовете са запазват завинаги, нещо като кристални архиви. Тялото е било в един от тези ледници и е задържало дошлата от миналото вода.
Той погледна Фани.
— Искам да отида до тези ледници, Фани. Да сляза до някогашните води. Защото точно там убиецът е довършил жертвата си. Или я е пренесъл, не знам. И имам нужда от знаещ човек, който да намери мястото, откъдето може да се стигне до тези дълбоки ледове.