— Тогава кой?
— Не знам. Носеше черна мушама, мотоциклетна каска, планинска шапка. Само това мога да кажа.
Ниманс се изправи.
— Трябва да пуснем съобщение за издирване.
— Какво ще дирим? Жена на мотор? (Карим се усмихна.) Имам нещо по-добро.
Извади от джоба си своя глок, пъхнат в прозрачен плик.
— Отпечатъците са й отгоре му.
— Държала е оръжието ти?
— Дори го изпразни над главата ми. Тя е оригинална убийца, господин комисар. Отмъщава, но само на определени хора. Не иска да причини зло на никой друг.
Ниманс рязко отвори вратата.
— Качи се на първия етаж. Момчетата от съдебната донесоха апарат за сравняване на отпечатъците. Чисто нов, последна дума на техниката. Но не знаят как да работят с него. Патрик Астие от научната полиция им помага. Иди да го видиш. Трябва да е заедно с Марк Костес, съдебния лекар. Извикай ги настрани, обясни им и сравни отпечатъците с файловете на системата.
— А ако не съвпадат?
— Тогава открий майката. Нейното свидетелство е от капитално значение.
— Търся я от повече от двайсет часа, Ниманс. Тя се крие. И то добре.
— Започни отначало. Може би си изпуснал някоя следа.
Карим се наостри.
— Нищо не съм изпуснал.
— Напротив. Ти сам ми каза. В твоя град гробът на момиченцето е прекрасно поддържан, нали така? Някой редовно го посещава. Кой? Не може да е Софи Кайоа. Така че намери отговора на този въпрос. И ще откриеш майката.
— Разпитах пазача. Той никого не е виждал…
— Може би не идва лично. Може да е възложила поддържането на някоя погребална фирма. Порови се, Карим. И без това трябва да се върнеш там и да отвориш ковчега.
Арабинът потръпна.
— Да отворя…
— Трябва да знаем какво са търсели осквернителите. Или какво са намерили. В ковчега ще откриеш адреса на гробаря. Ковчегът е като пуловера — марката е отвътре.
Карим преглътна. Краката му се подкосяваха от страх при мисълта да се върне на гробището в Сарзак и отново да влезе в гробницата. Но Ниманс уточни с глас, нетърпящ възражение:
— Първо отпечатъците. После гробището. До сутринта трябва да сме разрешили този случай. Ти и аз, Карим. И никой друг. След това се прибираме и даваме отчет.
— А вие?
— Аз ли? Аз ще се изкача към извора на пурпурните реки, към следата на моя младеж, Ерик Жоано. Само той бе открил част от истината.
— Беше?
Лицето на Ниманс помръкна.
— Шернсе го е убил, преди сам да бъде убит от нашия убиец или убийца. Намерих тялото му в една химическа яма в избата на лекаря. Шернсе, Кайоа и Сертис са били боклуци, Карим. Напълно съм убеден. И мисля, че Жоано е открил някакво доказателство за това. Което му е струвало живота. Открий самоличността на убиеца, аз ще открия мотивите му. Открий кой се крие зад призрака на Юдит. Аз ще открия смисъла на пурпурните реки.
45
Един висок рус мъж, седнал пред екрана, се мъчеше да регулира параметрите на програмата — самият Патрик Астие. До него стоеше прав Марк Костес — кестеняв, прегърбен човек с големи очила.
Карим се приближи и се представи. Размениха няколко думи и разбраха, че са настроени на една и съща дължина на вълната. Млади и встрастени в работата си, те надмогваха страха, като се вдълбочаваха в разследването. Когато арабинът им обясни за какво е дошъл, Астие възкликна:
— Самите отпечатъци? Веднага ще ги сравним.
Астие свали отпечатъците от дръжката на глока и пусна пръстовия фиш в скенера. Прекара пръсти по клавиатурата и отпечатъците почти веднага се появиха на монитора. Астие отбеляза:
— Отпечатъците са с отлично качество. Да видим какво ще ни каже МОРФО.
Карим за пръв път виждаше системата в действие. МОРФО бе огромна база данни, която съдържаше отпечатъците на престъпниците от повечето европейски страни. Чрез модем програмата можеше да сравни всеки нов отпечатък с наличните, и то почти в реално време.
Накрая компютърът даде отговора си — отрицателен. Отпечатъците на сянката не съвпадаха с нито едни от тези на познатите закононарушители. Карим въздъхна. Очакваше това заключение — заподозряната не принадлежеше към корпорацията на обикновените престъпници.
Внезапно му хрумна нещо. Жокер. Извади от джоба на коженото си яке фиша с пръстовите отпечатъци на Юдит Еро, снети непосредствено след катастрофата преди четиринайсет години.
— Можеш ли да сканираш и тези отпечатъци и да ги сравниш?
— Няма проблем.
Инженерът повтори операцията и се взря в екрана. Размисли, после погледна Карим с теменужените си очи.
— Откъде си ги взел?
— От една бензиностанция. Принадлежали са на момиченце, загинало в катастрофа през 1982 г.