Братът и сестрата знаеха на каква цена се постига всичко и държанасипа и се любуваше на цялостната линия на реверите, на точните ръбове на панталона и на благородния модел на обувките си.
Думите на Антипов през едното му ухо влизаха, през другото излизаха. Той мислеше за нещо съвсем друго и току вадеше часовника си, поглеждаше го и бързаше занякъде.
— Така е, драги, така е — нетърпеливо прекъсна той Антипов, — но това се отнася само за главните пътища и дистанциите, дето има голямо движение. А при теб, я спомни си… Някакви си резервни коловози и глухи линии, репей и копривак, най-многото маневри на локомотивите, празни композиции. И недоволен ми се пишеш! Да не си изкукуригал? Не такива релси, ами дървени могат да сложат тук.
Погледна часовника, щракна капака и се взря в далечината, където шосето и железопътната линия се доближаваха. Откъм завоя се показа каретата на Фуфлигин. Жена му идваше да го вземе. Кочияшът спря конете почти до платното, като непрекъснато ги умиряваше и им подвикваше с бабешки гласец, както бавачка подвиква на кисело дете — конете се плашеха от железницата. В ъгъла на каретата, небрежно облегната на възглавниците, седеше красива дама.
— Добре, драги, хайде друг път — каза началникът и махна с ръка — един вид, не виждаш ли, че нямам време за твоите прищевки. Чакат ме къде по-важни неща.
И съпрузите отпрашиха.
6
След три-четири часа, почти по мръкнало, в полето, встрани от коловозите, изникнаха сякаш изпод земята две фигури, които преди това не личаха на повърхността, и бързо се заотдалечаваха, като всеки миг се оглеждаха. Това бяха Антипов и Тиверзин.
— Да вървим по-бързо — каза Тиверзин. — Не ме е страх от копоите, че ще ни проследят, ами сега ще свършат тия препирни, ще изскочат от землянката и ще ни настигнат. А не мога да ги гледам вече. Щом ще протакат, тогава защо беше цялата работа? Не ни е изтрябвал ни този комитет, ни да си играем с огъня и да се врем под земята. Ама и ти си един — да подкрепяш онова леке от Николаевската линия.
— Даря, моята, е с тиф. Искам да я откарам в болницата. Докато не я закарам, за друго не мога да мисля.
— Казаха, че днес давали заплатите. Отивам в канцеларията. Да не беше ден за заплата, казвам ти, плюл съм на вас, хич нямаше да се мая, ами собственоръчно щях да туря край на цялото това туткане.
— И как по-точно, ако позволите да запитам?
— Много лесно! Слизам в котелното, пускам сирената, и край на дрънканиците!
Двамата се сбогуваха и продължиха всеки в посоката си.
Тиверзин тръгна по жп линията към града. Насреща му вървяха хора, вече взели заплатите си от канцеларията. Бяха много. Тиверзин разбра, че почти всички на територията на гарата си бяха получили парите.
Мръкваше се. На откритата площадка пред канцеларията се тълпяха работници, които не бяха на смяна сега, осветени от лампата пред помещението. Пред вратата беше спряла каретата на Фуфлигин. Фуфлигина седеше вътре в същата поза, сякаш от сутринта не бе мръднала от седалката. Тя чакаше мъжа си, който си взимаше парите.
Изведнъж започна лапавица. Кочияшът слезе от капрата да вдигне кожения гюрук. Докато той разпъваше прибраните железа, подпрял крак в задницата на купето, Фуфлигина се любуваше на бисерно-сребристата водна каша, която се мержелееше в светлината на лампата. Взираше се с немигащ поглед, зареян над главите на скупчените работници, с такъв вид, сякаш в случай на нужда този поглед би могъл безпрепятствено да мине и през тях като през мъгла или дъжд.
Тиверзин случайно забеляза израза на лицето й. Изпита отвращение. Тръгна си, без да кимне на Фуфлигина, и реши по-късно да мине за парите, за да не се срещне в канцеларията с мъжа й. Продължи към по-неосветения район на работилниците, където се чернееше обръщателното ухо с отклоненията към локомотивното депо.
— Тиверзин! Куприк! — викнаха го няколко гласа от тъмното. Пред работилниците се бяха събрали работници. Вътре някой крещеше и се чуваше детски плач.
— Киприян Савелич, помогнете на детето — каза някаква жена от навалицата.
Както винаги старият майстор Пьотър Худолеев млатеше вечната си жертва, малолетното чираче Юсупка.
Худолеев не беше прекарал целия си живот като изтезател на чирачета, пияница и побойник с тежка ръка. Едно време подир юначния калфа се бяха заглеждали търговски и попски щерки от манифактурните предградия на Москва. Но майката на Тиверзин, по него време току-що завършила епархиалното училище, която той искал за жена, му отказала и се задомила с неговия приятел, локомотивния майстор Савелий Никитич Тиверзин.