Докторът погледна встрани. В центъра на помещението стоеше Стрелников, който току-що беше влязъл с устремна, твърда крачка.
Как — бе могъл той, докторът, сред тази бездна от неопределени познанства да не познава досега нещо толкова определено, като този човек? Как не беше ги сблъсквал животът? Как не бяха се пресичали пътищата им?
Непонятно защо, но веднага ставаше ясно, че този човек представлява едно съвършенство на волята. Той до такава степен беше това, което е искал да бъде, че всичко по него и в него изглеждаше образцово. И съразмерно изваяната му, красива глава и стремителната му крачка, и дългите му нозе с високи ботуши, които може би бяха мръсни, но изглеждаха лъснати, и гимнастьорката му от сиво сукно, която може би беше измачкана, но му стоеше като изгладена.
Така въздействуваше наличието на дарба, естествена, без нищо пресилено, която се чувствуваше удобно във всяко положение на земното съществование.
Този човек трябва да притежаваше някаква дарба, не непременно самобитна. Дарбата, която личеше във всяко негово движение, можеше да е имитаторски талант. Тогава всички подражаваха на някого. На именити исторически герои. На фигури, видени на фронта или в дните на градските вълнения и пленили нечия фантазия. На най-признатите народни авторитети. На най-изявените другари. Просто един на друг.
Той от възпитание не показа, че присъствието на външен човек го учудва или смущава. Напротив, обърна се към всички с такъв вид, сякаш включваше и доктора в тукашното общество. Каза:
— Да си честитим. Прогонихме ги. Това прилича на военна игра, а не на сериозна задача, защото и те са същите руси като нас, но с малко гламавщина в главите, с която не желаят да се разделят и която ще трябва да им избием насила. Техният командир беше мой приятел. Той е с още по-пролетарски произход от мен. Заедно сме расли. Толкова е сторил в живота за мен, толкова съм му задължен. А пък аз се радвам, че съм го отблъснал зад реката и може би още по-далече. По-бързо оправяйте връзката, Гурян. Само на вестоносците и телеграфа не можем да разчитаме. Прави ли ви впечатление колко е горещо? Все пак подремнах час, час и половина. Ах, да… — обърна се към доктора, защото си спомни причината за събуждането. Бяха го събудили за някакви глупости, поради които този задържан се намирал тук.
„Този ли? — изпитателно го огледа Стрелников от главата до петите. — Нищо подобно! Тъпаци!“ — засмя се и се обърна към Юрий Андреевич.
— Прощавайте, другарю. Взели са ви за другиго. Моите часовои са се объркали. Свободен сте. Къде е трудовата книжка на другаря? А, ето документите ви. Простете моята неделикатност, ще си позволя да надзърна. Живаго… Живаго… Доктор Живаго… Нещо московско… Знаете ли какво, влезте все пак за пет минутки при мен. Тук е секретариатът, а моят вагон е съседният. Заповядайте. Няма да ви забавя.
30
Но кой беше този човек? Странно как до такива постове се бе издигнал и бе смогнал да се задържи този безпартиен, за всички непознат, защото след университета бе заминал учител в провинцията, а през войната за дълго бе останал в плен, доскоро не беше се появявал и го смятаха за загинал.
Напредничавият железничар Тиверзин, в чието семейство Стрелников бе отрасъл като дете, го препоръча и гарантира за него. Хората, от които зависеха назначаванията по него време, му гласуваха доверие. В дните на неумерен патос и най-крайни възгледи революционността на Стрелников, която също нямаше никакви задръжки, биеше на очи със своята истинност, със своя фанатизъм, не подражателен, а подготвен от целия му живот, самостоятелен и неслучаен.
Стрелников оправда гласуваното му доверие.
Служебното му досие от последния период съдържаше Устнемдинската и Нижнекелмската акции, акцията с губасовските селяни, оказали въоръжена съпрот с войниците разинци, вдигнали въстание в град Туркатуй и с оръжие в ръка преминали на страната на белогвардейците, и случаят с военния метеж на речното пристанище Чиркин ус с убийството на командира, останал верен на съветската власт.
На всички тези места се беше появявал изневиделица, беше съдил, осъждал, изпълнявал присъди — бързо, сурово, безмилостно.
Появата на неговия влак сложи край на поголовното дезертьорство в този край. Ревизията на рекрутиращите органи промени всичко. Набирането в Червената армия стана по-успешно. Наборните комисии заработиха трескаво.