И ето наскоро, когато белите започнаха да настъпват от север и положението бе признато за тревожно, му възложиха нови задачи, непосредствено военни, стратегически и оперативни. Резултатите от неговата намеса не закъсняха.
Стрелников знаеше, че мълвата го е дарила с прякора Разстрелников. Той спокойно отмина това, той от нищо нямаше страх.
Беше от Москва, син на работник, който бе взел участие в революцията през деветстотин и пета година и за това пострадал. Той самият бе останал тогава настрана от революционното движение поради непълнолетието си, а по-късно, когато учеше в университета, причината беше тази, че младите хора от бедните среди, попаднали във висше училище, много повече държат на него и учат по-старателно, отколкото децата на богатите. Броженията сред по-заможното студентство не го засягаха. Завърши университета със сериозни познания. Със собствени сили допълни историко-филологическото си образование с математическо.
По закон не беше длъжен да влиза в армията, но отиде на войната доброволец, бе пленен в чин прапоршчик и в края на седемнадесета година успя да избяга в родината си, когато научи, че в Русия е станала революция.
Две черти, две страсти доминираха у него.
Имаше изключително точен и верен ум. И беше дарен с рядка нравствена чистота и справедливост, с чувствително и благородно сърце.
Но за дейността на учен, който да проправя пъртини, не му достигаше талантът към неочакваното, силата, която с непредвидени открития нарушава безплодната стойност на кухото предвиждане.
А за да прави добрини, в принципността не му достигаше безпринципност на сърцето, за което няма общи случаи, а само частни, и което е велико с това, че милее и за малкото.
Стрелников от дете се бе стремил към най-висшето и сияйното. За него животът беше грамаден хиподрум, където хората честно спазват правилата и се борят да постигнат съвършенството.
Когато се разбра, че не е тъй, изобщо не му хрумна да си помисли, че не е прав, задето опростява световния ред. Той се помъчи за дълго да забрави обидата и започна да мечтае, че ще стане някога арбитър между живота и тъмните начала, които го изопачават, ще се яви в негова защита и ще отмъсти за него.
Разочарованието го ожесточи. Революцията го въоръжи.
31
— Живаго, Живаго — повтаряше Стрелников, когато влязоха в неговия вагон. — Нещо търговско. Или дворянско. Ето, да: доктор от Москва. За Варикино. Странно. От Москва — и гледай ти, в този затънтен край.
— Тъкмо с такава цел. В търсене на тишина. Далече в неизвестността.
— Каква поезия, моля ви се. Варикино? Познавам цялата околност. Там са бившите Крюгерови заводи. Да нямате нещо общо? Да не сте наследници?
— Защо е този присмехулен тон? Какви „наследници“? Макар жена ми наистина…
— Аха, видяхте ли. Затъжили сте се за белите? Ще ви разочаровам. Закъснели сте. Околността е очистена.
— Продължавате да издевателствувате?
— На всичкото отгоре доктор. Военен. Във военно време. Това е тъкмо по моята част. Дезертьор. „Зелените“ също се усамотяват в гората. Търсят тишина. На какво основание?
— Два пъти съм раняван и съм окончателно освободен поради негодност.
— Сега ще ми извадите тапия от Народния комисариат по просветата или по образованието, в която ви препоръчват като „напълно съветски човек“, като „съчувствуващ“ и която удостоверява вашата „лоялност“. Дошъл е Страшният съд на земята, милостиви господине, времето на съществата от Апокалипсиса с мечовете и на крилатите зверове, а не на всецяло съчувствуващите и лоялни доктори. Впрочем казах ви, че сте свободен и няма да се отметна от думата си. Но за последен път. Предчувствувам, че пак ще се срещнем и тогава другояче ще разговаряме, внимавайте.
Заплахата и предизвикателството не смутиха доктора. Той каза:
— Знам всичко, което мислите за мен. За себе си сте абсолютно прав. Но спорът, в който искате да ме въвлечете, мислено водя цял живот с някакъв въображаем свой обвинител и както разбирате, имал съм достатъчно време да стигна до някакви изводи. Не мога да ви ги разясня с две думи. Позволете ми да напусна без обяснения, ако наистина съм свободен, ако ли не — постъпете както се налага. Нямам за какво да се оправдавам пред вас.
Прекъсна ги прозвънване. Телефонната връзка беше възстановена.
— Благодаря ти, Гурян — каза Стрелников, вдигна слушалката и духна няколко пъти в мембраната. — Пратете някого да съпроводи другаря Живаго. Да не стане нова беля. И ми дайте, моля ви, Управлението на транспортната чека в Развилие.
Щом остана сам, Стрелников телефонира на гарата:
— Одеве караха едно момче, дърпа си шапката на главата, а главата му превързана, безобразие. Да. Осигурете му медицинска помощ, ако е нужно. Да, като зеницата на окото си, лично ще отговаряте пред мен. Ако се наложи, и дажба. Така. Сега по същество. Говоря, още не съм свършил. Ах, по дяволите, някой се набърка. Гурян! Гурян! Прекъснаха ни.