„Може да е от моите първолаци — помисли си той, за миг изоставил опитите да довърши разговора с гарата. — Пораснал е и се бунтува срещу нас.“ Стрелников мислено изчисли годините си на учителствуване, на войната и на плена, дали съвпадат с възрастта на момчето. После през прозореца на влака затърси с очи в панорамата на хоризонта онази махала над реката в края на Юрятин, където беше тяхната къща. Ами ако жена му и дъщеря му още са там? Да можеше да отиде при тях! Сега, незабавно! Но това е немислимо. Онова беше съвсем друг живот. Първо да свършат този, новия, преди да се върнат към онзи, прекъснатия. И това ще стане някога, някога. Но кога, кога?
Втора книга
Осма част
ПРИСТИГАНЕТО
1
Влакът, който беше докарал семейство Живаго, още стоеше на задните коловози на гарата, запречен от други вагони, но вече се чувствуваше, че връзката с Москва, която усещаха през целия път, тази сутрин прекъсна и свърши.
Оттук нататък започваше друга територия, друг свят — светът на провинцията, която има своите интереси и своите центростремителни сили.
Тукашните хора се познаваха по-добре, отколкото столичните. В железопътната зона Юрятин—Развилие нямаше външни лица, тя бе обкръжена от червени войски, но въпреки това местните крайградски жители по необясними начини се навъртаха край коловозите, „циркулираха“, както се казва сега. Те вече се бяха накачулили по влака, бяха задръстили вратите на товарната композиция, разкарваха се край релсите и стояха по насипа пред своите вагони.
Всички те се познаваха помежду си, подвикваха си отдалече, здрависваха се, когато се срещаха. Малко по-различно се обличаха и по-различно говореха, отколкото в столицата, не ядяха същото и имаха други навици.
Интересно беше да се научи как живеят, какви нравствени и материални сили ти крепят, как се борят с трудностите, как заобикалят законите.
Отговорът дойде незабавно и в най-жива форма.
2
Съпроводен от часовоя, който си влачеше пушката по земята и се подпираше на нея като на тояга, докторът се връщаше в своя влак.
Препичаше. Слънцето нажежаваше релсите и покривите на вагоните. Черна от нефта, земята гореше в жълтеникави сияния като в позлата.
Часовоят влачеше пушката в прахоляка и оставяше подире си бразди. Пушката се удряше в траверсите. Часовоят говореше:
— Оправи се времето. Те сега се сеят пролетниците, овесът или, да речем, просото, сега е най-сгодно. Но за елдата е рано. По нас елдата я сеят по Света Акилина. Моршанци сме ние, от Тамбовска губерния, не сме тукашни. Ехе, другарю доктор! Да не беше тази гражданска хидра и цялата контра, мигар щях да се попилея баш сега по чуждите земи? Като черна класова котка ни е минала път и стой, та глей какво прави!
3
— Благодаря. Мога — отказа се докторът от предложената помощ. Пътниците от товарния вагон се бяха навели и му подаваха ръце да го издърпат. Той се надигна на мускули, скочи вътре, изправи се и прегърна жена си.
— Най-сетне. Слава богу, че всичко свърши — заговори Антонина Александровна. — Впрочем щастливият завършек не е изненада за нас.
— Защо да не е изненада?
— Ние знаехме.
— Откъде?
— Часовите ни казаха. Иначе как щяхме да издържим толкова време в неизвестност? И без туй само дето не полудяхме с татко. Ей го, спи, с топ не можеш го събуди. Като пребит е от всички тези вълнения. Имаме нови пътници. Сега ще те запозная с един човек. Но първо чуй какво говорят. Честитят ти благополучното спасение! Такъв ми е той — смени тя внезапно посоката на разговора, обърна се и през рамо представи мъжа си на един от новите пътници, притиснат отзад, в дъното на вагона.
— Самдевятов — чу се оттам, над навалицата от чужди глави се надигна мека шапка и представилият се взе да си проправя път през най-голямата блъсканица към доктора.
„Самдевятов — помисли си в това време Юрий Андреевич. — Представях си нещо староруско, приказно, с голяма брада, рубашка, пояс. А той като от някое дружество за развитие на художествените занаяти, прошарени къдрици, мустаци, брадичка.“
— Признайте си, стресна ли ви Стрелников?
— Не, защо. Водихме сериозен разговор. Във всеки случай той е силен, умен човек.
— И още как. Добре ми е известен. Не е от нашия край. Ваш е, московчанин. Както и всичките ни нововъведения в последно време. И те са ваши, столични, привнесени. Добре, че ни научихте.