От радост, че Анфим донесе специален сапун, започнаха голямо пране и от два дена няма кой да се занимава с Шурочка. Когато пиша, той се завира под масата, яхва долната напречна дъска и подражава на Анфим, който при всяко идване го вози на шейната, ужким и той ме кара с конете.
Щом оздравея, ще трябва да ида до града, да почета малко за историята и етнографията на този край. Разправят, че имало чудесна градска библиотека, събрана от няколко богати дарения. Имам желание да пиша. Трябва да побързам. Докато се наканя, ще дойде пролетта. Тогава няма да имам време за четене и писане.
Много ме боли главата. Лошо спах. Сънувах нещо объркано, дето се изпарява още щом се събудиш. Сънят ми изхвръкна от главата, остана ми само причината за събуждането. Събуди ме женски глас; който чух насън и който кънтеше насън около мен. Запомних звученето му и като си го възпроизведох наум, започнах мислено да търся сред познатите жени притежателката на този нисък, тих от тежест, влажен глас. Не принадлежеше на никоя от тях. Помислих си, че може би постоянната близост е Тоня става пречка и притъпява слуха ми за нейния говор. Опитах се да забравя, че ми е жена, и отнесох образа й на достатъчно голямо разстояние, за да си изясня случая. Не, не беше и нейният глас. Така и не можах да си го изясня.
Впрочем за сънищата. Обикновено се смята, че през нощта човек сънува нещата, които през деня, докато е бил буден, са му направили най-силно впечатление. Моите наблюдения са точно обратните.
Много пъти съм забелязвал, че тъкмо нещата, на които почти не съм обърнал внимание през деня, неизяснените мисли, думите, изречени равнодушно и оставени без внимание, се връщат през нощта, ясно изразени, и стават теми на сънищата ми, сякаш като компенсация за пренебрежението към тях през деня.“
6
„Ясна мразовита нощ. Всичко видимо е необикновено ярко и цялостно. Земята, въздухът, месечината, звездите са слепени, сковани от студа. През алеите на парка падат резките сенки на дърветата и изглеждат обемни, като изваяни. През цялото време имаш чувството, че някакви черни фигури неспирно пресичат тук и там пътеките. Големи звезди като слюдени сини фенери висят в гората между клоните. Малките звездици са пръснати из цялото небе като лайка в пролетна ливада.
Вечер продължаваме разговорите за Пушкин. Обсъждаме лицейските стихотворения от първи том. Колко е важен изборът на стихотворната стъпка!
В стиховете с дълги редове върхът на юношеското честолюбие е Арзамас, желанието да не остане назад от възрастните, да хвърли прах в очите на чичото с митологизмите, с позьорството, с мнимата разпуснатост и епикурейство, с преждевременното привидно здравомислие.
Но ето младият поет преминава от подражанията на Осиан и на Парни или от «Спомени в Царское село» към кратките редове на «Градчето» или «На сестра ми», или към по-късното кишиневско «На моята мастилница», или към ритъма на «Послание до Юдин» — и у младежа се пробужда целият бъдещ Пушкин.
В стихотворението като през отворен прозорец на стая нахлуват отвън светлина и въздух, шумът на живота, вещи, значения. Предметите на външния свят, предметите на всекидневието, съществителните едно през друго завладяват редовете и изместват по-неопределените части на речта. Предмети, предмети, предмети в римувани колони се строяват в крайчеца на стихотворенията.
Този впоследствие прочут Пушкинов четиристъпен стих е като мерна единица за руския живот, негова линейна мярка, сякаш е мярката, взета от цялото руско съществование, тъй както се изрисува формата на стъпалото за обущарския калъп или се назовава номерът на ръкавицата, за да се подбере най-точно по ръката.
Така по-късно ритмите на руския говор, мелодиката на разговорната руска реч са изразени в дължините на Некрасовия тристъпен стих и дактилната му рима.“
7
„Как бих искал наред с работата, със земеделието или лекарската практика да имам още някакъв замисъл, нещо голямо, да пиша някакъв научен труд или художествена творба.
Всеки се ражда Фауст, за да обеме всичко, всичко да изпита, всичко да изрази. Да бъде Фауст учен, са спомогнали грешките на предшествениците и съвременниците. Крачка напред в науката се прави по закона на отблъскването и се започва преди всичко с опровергаване на царуващите заблуди и неверни теории.
Да бъде Фауст творец, е спомогнал заразителният пример на учителите му. Крачка напред в изкуството се прави по закона на привличането и се започва преди всичко с подражание, следване и преклонение пред любимите предшественици.