И странно — по какъв каприз на мисълта пред лицето на истинския град отвън и въображаемия вътре, а също така по някакво сходство, породено от всеобщата мъртвешка подпухналост, сякаш всички боледуваха от гуша, Юрий Андреевич си спомни недоволната стрелочничка по пътя за Юрятин в деня на пристигането им и общата панорама на далечния град, и Самдевятов на пода на вагона до него, и обясненията му. И тези обяснения, получени много преди мястото и на голямо разстояние, сега му се щеше да свърже с това, което виждаше отблизо, в сърцевината на картината. Ала не помнеше думите на Самдевятов и старанията му оставаха напразни.
11
Юрий Андреевич беше седнал в дъното на залата, отрупан с книги. Беше се заровил в местната земска статистика и в няколко труда по етнография на областта. Опита се да изиска още две изследвания върху историята на Пугачов, но библиотекарката с копринена блуза шепнешком му каза през притиснатата до устните кърпа, че не се дават по толкова книги наведнъж на един читател и за да получи интересуващите го издания, трябва да върне част от взетите справочници и журнали.
Затова започна по-прилежно и по-динамично да преглежда непроучените книги, за да остави от тези купища най-необходимото, а срещу останалите да вземе нужните му исторически произведения. Бързо прелистваше сборниците, хвърляше По едно око на съдържанията, съсредоточен и без да се разсейва. Многолюдието в читалнята не му пречеше и не го дразнеше. Вече познаваше добре съседите си и мислено ги виждаше вдясно и вляво от себе си, без да вдига глава от книгите, с чувството, че никакви промени не биха могли да настъпят в присъствието им, както няма да помръднат от, местата си църквите и градските здания, които се виждаха през прозореца.
Същевременно слънцето не стоеше на едно място. То през цялото време се местеше и през тези часове обиколи източния ъгъл на библиотеката. Сега светеше в прозорците на южната стена, заслепяваше седящите най-близко и им пречеше да четат.
Простудената библиотекарка слезе от ограденото възвишение и се запъти към прозорците. Те бяха с навити транспаранти от бял плат, които приятно смекчаваха светлината. Библиотекарката ги пусна на всички прозорци освен един. Това беше крайният прозорец, в сянка, и тя го остави без транспарант. Дръпна лостчето, отвори горното малко прозорче и се разкиха.
Когато кихна за десети или дванадесети път, Юрий Андреевич се сети, че тя е балдъзата на Микулицин, една от сестрите Тунцеви, за които му беше разказал Самдевятов. Заедно с други от читателите Юрий Андреевич вдигна глава и я погледна.
Тогава забеляза промяната в залата. В другия край на помещението се беше появила нова посетителка. Юрий Андреевич веднага позна Антипова. Бе седнала гърбом към предните маси, на една от които се беше разположил докторът, и тихо говореше с простудената библиотекарка, която, приведена към Лариса Фьодоровна, нещо й шепнеше. Изглежда, този разговор има благотворно влияние върху служителката. Тя мигом се излекува не само от досадната си хрема, но и от нервното напрежение. Хвърли на Антипова топъл, благодарен поглед, отлепи досега неотлъчната си носна кърпа от лицето, прибра я в джоба, върна се на мястото си зад преградката щастлива, самоуверена и усмихната.
Тази трогателно-незначителна сценка не убягна от погледите на някои присъствуващи. От много места в залата читателите се взираха със симпатия в Антипова и също се усмихваха. И по тези най-слаби признаци докторът разбра, че в града я познават и обичат.
12
Първоначалното му намерение беше да стане и да отиде при Лариса Фьодоровна. Но после надвиха напрегнатостта и неестествеността, чужди на природата му, но вече вкоренени спрямо нея. Реши да не й пречи, пък и да не прекъсва собствената си работа. За да се предпази от изкушението да поглежда към нея, намести стола си ребром към масата, почти с гръб към останалите, и се задълбочи в книгите си, като държеше едната в ръка пред себе си, а другата отворена на коленете.
Мислите му обаче витаеха далеч от заниманията му. Без никаква връзка с последните изведнъж разбра, че гласът, който беше чул една зимна нощ във Варикино, е бил гласът на Антипова. Това откритие го порази и той дръпна стола си толкова шумно, че предизвика интереса на околните, премести го в предишното положение, за да може да я вижда, и започна да я гледа от мястото си.
Наблюдаваше я отзад в полупрофил, почти в гръб. Беше със светла карирана блуза, стегната с колан, и четеше увлечено, в унес, като децата, леко свела глава към дясното рамо. От време на време се замисляше, вдигаше поглед към тавана или присвиваше очи и се заглеждаше някъде напред, после отново се облягаше на лакът, подпираше с китка главата си и с бързо, широко движение записваше молив в тетрадката си някакви извадки от книгата.