Юрий Андреевич пусна юздите, наведе се напред от седлото, прегърна коня през шията и зарови лице в гривата му. Конят прие тази нежност като призив към цялата му сила и препусна.
В плавния полет на галопа, в премеждутъците между едва забележимите докосвания о земята, която непрекъснато бягаше от копитата му и се дърпаше назад, Юрий Андреевич освен ударите на сърцето, готово да се взриви от радост, долови някакви други шумове, за които помисли, че му се счуват.
Близък изстрел го оглуши. Докторът вдигна глава, хвана юздите, опъна ги. Конят, както се беше засилил, направи няколко крачки встрани, запристъпя назад и взе да прикляква с намерението да се изправи на задните си крака.
Отпред пътят се разклоняваше. Отстрани в лъчите на залеза гореше фирмата „Моро и Ветчинкин. Редосеялки. Вършачки“. Застанали напряко, трима въоръжени конници преграждаха пътя: гимназист с униформена фуражка и поддьовка, препасана с картечни ленти, кавалерист с офицерски шинел и кубански калпак и един дебелак като маскиран, вдъхващ ужас, с ватен панталон, ватенка и ниско нахлупена попска шапка с широка периферия.
— Не мърдай, другарю доктор — монотонно и спокойно изрече старшият от тях, кавалеристът с кубанката. — Ако се подчинявате, гарантираме ви пълна невредимост. В противен случай, ще прощавате, ама ще ви застреляме. Нашият фелдшер на отряда е убит. Принудително ви мобилизираме като медицинско лице. Слезте от коня и подайте юздите на младия другар. Повтарям. При пръв опит за бягство няма да се церемоним.
— Вие ли сте синът на Микулицин — Ливерий, другарят Горски?
— Не, аз съм неговият началник свързочна служба Каменодворски.
Десета част
НА ГОЛЕМИЯ ПЪТ
1
Градове, села, паланки. Град Крестовоздвиженск, станица Омелчино, Пажинск, Тисяцко, Яглинская, Звонарская махала, спирка Волное, Гуртовшчики, Кежемский чифлик, станица Казеево, Кутейное предградие, село Малий Ермолай.
Пътят минаваше през тях, стар-прастар, най-старият в Сибир едновремешен пощенски път. Той като хлебарски нож срязваше с главните улици градовете, а през селата прелиташе, без да се озърне, размяташе далеч назад строените в шпалир къщи или ги огъваше с дъгата и извивката на внезапния завой.
В далечното минало, преди железницата да прекоси Ходатское, по пътя се носеха пощенски тройки коне. В едната посока се точеха обози с чай, жито, фабрично желязо, а в другата по етапния ред вървяха под конвой арестантите, стъпваха в крак и едновременно прозвънваха с веригите — луди глави, обесници, страшни като небесните мълнии. А наоколо шумоляха гори, тъмни, непроходими.
Пътят живееше като едно голямо семейство. Тук се знаеха и се сродяваха град с град, селище със селище. В Ходатское, там, където големият път пресичаше железопътната линия, имаше локомотиворемонтни работилници, спомагателни механични цехове, в казармените бараки се свираше сиромашията, боледуваше, мреше. Политическите каторжници с технически познания, когато отбиеха срока си, оставаха тук майстори и се заселваха в околностите.
Тук по цялото протежение на железницата отдавна бяха свалени първоначалните органи на съветската власт. Някое време се задържа Сибирското временно правителство, а сега в целия край държеше властта Върховният управител Колчак.
2
На една от дистанциите пътят дълго вървеше все по нанагорнище. Гледката към околните далнини непрекъснато се разширяваше. Катеренето и разширяващата се панорама сякаш нямаше да имат край. И точно когато коне и хора спряха, за да си починат, да поемат дъх, нанагорнището свърши. Отпред се мяташе под моста на пътя бързата река Кежма.
Зад реката на още по-стръмна висина се показа тухлената стена на Воздвиженския манастир. Пътят лъкатушеше край манастирския рид и след няколко завоя между задните дворове на покрайнините навлизаше в града.
Там още веднъж минаваше край манастирските владения на главния площад, където излизаха зелено боядисаните железни порти на светата обител. Вратната икона на арката над входа бе обрамчена със златен надпис в полукръг. „Радуйся, живоносни кресте, благочестия непобедимая победа“.
Беше краят на зимата, Страстната седмица, краят на Велики пости. Снегът се чернееше по пътищата, издаваше започналото топене, а по покривите още беше бял и се кипреше на високи сбити шапки.