Така ли живееха в бащиния й дом, при татко й, който беше предприемач. Той не пиеше, знаеше четмо и писмо, добре си бяха. И двете сестри — Поля и тя. Оля. Както имената им хубаво си подхождаха, така бяха и те сговорни, и двете хубавици. И майстори дюлгери идваха при баща й, все едри, яки, снажни. Или като намислиха по едно време — не, да речеш, за парите, — намислиха да плетат шалове от шест вида прежда. И какво — такива плетачки се извъдиха, шаловете им се прочуха из цялата околия. И всичко ги радваше тогава, подредено, смислено — и църковната служба, и танците, и хората, и обноските, нищо, че бяха от по-простите семейства, от еснафлиите, от селското и работническото племе. Русията, и тя се беше замомила, та си имаше истински поклонници, истински закрилници, не като сегашните. А днес всичко помръкна, остана само цивилната паплач, адвокатската и чифутската, дето денонощно едни ги дъвче и се дави в думи. Власушка и сие смятат да примамят пак старите златни времена с шампанско и добри пожелания. Ама така ли се връща загубена любов? Не, чудо трябва да сторят, планини да вдигнат, земята да обърнат!
4
Галузина на няколко пъти вече стигна до чаршията, търговския площад на Крестовоздвиженск. Оттам вляво беше тяхната къща. Но всеки път се отказваше, обръщаше назад и пак потъваше в уличките край манастира.
Площадът беше едно голямо поле. По-рано в пазарен ден цял се пълнеше със селски каруци. Единият му край опираше в Еленинска. Другата му страна беше застроена по дъгата с малки къщи на един-два ката. Те всички служеха за хамбари, канцеларии, търговски помещения и занаятчийски дюкянчета.
Там, обикновено в по-спокойни времена, възседнал стол пред грамадната си порта с четирите железни крила, четеше вестник женомразецът Брюханов, тромав грубиян с очила и дълъг сюртук, търговец на кожи, катран, колела, конски такъми, овес и сено.
Там, на витринката, в малкото мъждиво прозорче от години прашасваха няколко картонени кутии с двойки сватбени свещи, украсени с панделки и букетчета. Зад прозорчето в празната стая без мебели и почти без никакви стоки, с изключение на няколко наредени една върху друга восъчни пити, се сключваха хилядорублеви сделки за смазка, восък и свещи от незнайните агенти на незнайно къде пребиваващия свещарски милионер.
Там, насред търговските магазинчета, се намираше големият колониал на Галузини с трите прозореца. Напуканият небоядисан под се помиташе по три пъти на ден с утайка от чая, който се пиеше в неограничени количества по цял ден от продавачите и собственика. Младата стопанка често и с желание сядаше зад касата. Любимият й цвят беше лилавият, виолетовият, цветът на най-тържествените църковни одеяния, цветът на неразцъфналия люляк, цветът на най-красивата й кадифена рокля, цветът на виенските й трапезни чаши. Цветът на щастието, цветът на спомените, цветът на залязлото предреволюционно моминство на Русия също й се струваше светлолюляков. И тя обичаше да седи зад касата, защото виолетовият сумрак на помещението с ухание на нишесте, на захар и на тъмнолилави карамели с касис от стъкленицата подхождаше на любимия й цвят.
Там, на ъгъла, до склада за дървен материал, се мъдреше стара, клекнала на четири страни като едновремешен файтон двуетажна къща, облицована със сиви дъски. В нея имаше четири квартири. Къщата беше с два входа откъм двата ъгъла на фасадата. В лявата половина на долния етаж се помещаваше аптеката на Залкинд, в дясната — нотариатът. Над аптеката живееше старият, многодетен дамски шивач Шмулевич. Отсреща, над нотариуса, се тъпчеха безброй квартиранти, за чиито професии свидетелствуваха табелките и фирмите, покрили цялата врата. Там се поправяха часовници, имаше и обущар, който приемаше поръчки. Там държаха фотографско ателие компаньоните Жук и Щродах, там се намираше и гравьорната на Камински.
Поради теснотията на пренаселения етаж младите помощници на фотографите — ретушорът Сеня Магидсон и студентът Блажеин — си бяха направили нещо като лаборатория в двора, в предната част на бараката за дърва. Сигурно и сега работеха там, ако се съди по злобното око на фотолампата, която примигваше в прозорчето на помещението. Точно там, при прозорчето, беше вързано палето Томка, чието скимтене огласяше цялата Еленинская!.
„Аврамов дом — помисли си Галузина, когато минаваше край сивата къща. — Бардак на сиромашията и мръсотията.“ Но веднага си каза, че не е прав Влас Пахомович с неговото юдофобство. Не са кой знае какво тези хора, че от тях да зависи съдбата на държавата. Впрочем ако питаш стария Шмулевич отде иде бъркотията и неразборията, ще направи гримаса и ще рече ухилен: „Чифутска му работа!“