— Този съюз на градската и селската беднотия може да се осъществи само чрез съветите. Волю-неволю сибирското селячество ще се стреми сега към същото, за което отдавна е повел борба сибирският работник. Общата им цел е свалянето на омразното за народа самодържавие на адмиралите и атаманите и установяване власт на селските и войнишките съвети чрез всенародно въоръжено въстание. В борбата срещу въоръжените до зъби офицерско-казашки наемници на буржоазията въстаналите ще трябва да водят правилна фронтова борба, упорита и продължителна.
Отново млъкна, избърса си потта, затвори очи. Въпреки регламента някой стана, вдигна ръка, пожела да се изкаже.
Партизанският главатар, по-точно военачалникът на Кежемското обединение на партизаните от Зауралието, се беше настанил току под носа на докладчика в предизвикателно небрежна поза и грубо го прекъсваше без никакво уважение. Трудно можеше да се повярва, че такъв млад военен, почти момче, командува цели армии и съединения и го слушат, и благоговеят пред него. Той седеше, увил в пешовете на шинела ръцете и краката си. Съблеченото горнище и ръкавите, преметнати зад облегалката на стола, разкриваха тялото му в гимнастьорка с тъмни следи от отпраните прапоршчикски пагони.
От двете му страни стояха двама безмълвни юначаги от личната му охрана, негови връстници, с бели, вече посивели овчи къси кафтани с агнешка обточка. Красивите им каменни лица не изразяваха нищо освен сляпа преданост към началника и готовност да направят всичко за него. Те, останаха безучастни към събранието, към повдигнатите въпроси, към хода на дебатите, не говореха и не се усмихваха.
Освен тях в бараката имаше още десетина-петнадесет души. Едни стояха прави, други седяха на пода, опънали напред крака или с вдигнати колене, подпрени на стената, на обло изпъкналите закалафатени талпи.
За почетните гости бяха поставени столове. Там седяха трима-четирима работници, стари участници в първата революция, и сред тях мрачният, неузнаваем Тиверзин и старият Антипов, негов приятел, който го поддържаше във всяко начинание. Причислени към божествата, в чиито нозе революцията бе положила всичките си дарове и жертви, те седяха като мълчаливи, строги истукани, в които политическото високомерие бе унищожило всичко живо и човешко.
Имаше и други фигури в бараката, достойни за внимание. Без мир и покой току ставаше и сядаше на пода, току се разхождаше и се спираше насред помещението водачът на руския анархизъм Вдовиченко. Черното знаме, дебелак с голяма глава, голяма уста и лъвска грива, може би един от офицерите от последната Руско-турска война, във всеки случай от Руско-японската, мечтател, вечно погълнат от своите блянове.
Поради безпределното си добродушие и исполинския ръст, който му пречеше да забелязва по-дребните и незначителни явления, той недостатъчно внимателно се отнасяше към настоящите събития, всичко възприемаше превратно, приемаше противните мнения като свои собствени и с всичко се съгласяваше.
До мястото му на пода седеше неговият познайник, горският ловец Свирид. Този Свирид не ореше земята, но земната му селяческа същност надничаше през отвора на тъмната вълнена риза, която току сграбчваше в юмрук заедно с кръстчето на врата и жулеше с нея гърдите си, за да се почеше. Той беше селянин полубурятин, сърдечен човек, неграмотен, с тънки плитчици, редки мустаци и още по-рядка брадица с няколко косъма. Монголското лице, непрестанно смръщено в съчувствена усмивка, го състаряваше.
Докладчикът, който обикаляше Сибир с Военната инструкция на Централния комитет, витаеше мислено в далечните пространства, които му предстоеше да обиколи. Повечето, от присъствуващите на събранието му бяха безразлични. Но, революционер и правдолюбец от най-крехка възраст, той с обожание гледаше седналия насреща му млад пълководец. И не само че прощаваше на това хлапе всички грубости, които за стареца изглеждаха като глас на истинската вътрешна революционност, но и с възхищение приемаше нахалните му нападки, както влюбена жена може да харесва наглата безцеремонност на повелителя си.
Партизанският вожд беше Ливерий, синът на Микулицин, докладчикът от центъра — бившият трудов кооператор Костоед-Амурски, по-рано ориентиран към социалреволюционерите. Напоследък беше преразгледал позициите си, бе признал погрешността на платформата си, в няколко подробни заявления се беше разкаял и не само че беше приет в комунистическата партия, но и скоро след това бе изпратен на толкова отговорна работа.