На него, невоенния човек, бяха възложили тази задача от уважение към революционния му стаж, към митарствата му и лежането по затворите и също поради предположението, че като бивш кооператор би трябвало добре да познава настроенията сред селските маси в обзетия от метежите Западен Сибир. А в дадения случай тази предполагаема вещина бе по-важна от военните познания.
Промяната на политическите убеждения беше направила Костоед неузнаваем. Тя бе преобразила неговата външност, жестовете и държането му. Никой не го помнеше по-рано плешив и брадат. Но може би всичко това беше грим? Може би партията му беше предписала строга конспирация? Нелегалните му имена бяха Берендей и другарят Лидочка.
Щом се поуталожи шумът, предизвикан от несвоевременната подкрепа на Вдовиченко по отношение на прочетените параграфи от инструкцията, Костоед продължи:
— За да се установи възможно най-пълен контрол над нарастващото движение на селските маси, е необходимо незабавно да се свържем с всички партизански отряди в района на губернския комитет.
По-нататък заговори за реда в явките, паролите, шифрите и начините за свръзка. После пак премина към подробностите:
— Да се осведомят отрядите в кои точки има оръжейни, вещеви и продоволствени складове на белите учреждения и организации, къде се съхраняват големи парични суми и по какъв начин се охраняват.
Трябва детайлно и с всички подробности да се разработят въпросите на вътрешната организация в отрядите, за управлението, за военнодругарската дисциплина, за конспирацията, за връзката на отрядите с външния свят, за отношението към местното население, за военнореволюционния трибунал, за подривната тактика на противниковата територия, а именно: за взривяването на мостове, железопътни линии, параходи, шлепове, гари, работилници с техническо оборудване, телеграфни станции, мини, хранителни запаси.
Ливерий търпя, търпя и не издържа. Всичко това му се виждаше дилетантско дърдорене, което нямаше нищо общо с тях. Той каза:
— Прекрасна лекция. Ще ми е за обеца. Сигурно ще трябва да се приеме безпрекословно, за да не се лишим от опората на Червената армия.
— Естествено.
— Ами какво да правя, ми кажи, прекрасна моя Лидочке, с детските ти драскулки, кучи сине, когато моите хора в състав от три полка, включително артилерия и конница, отдавна са на път и чудесно бият противника.
„Какво чудо! Каква сила!“ — каза си Костоед.
Намеси се Тиверзин. Той не одобряваше неуважителния тон на Ливерий. Каза:
— Извинете ме, другарю докладчик. Не съм сигурен, може би неправилно съм записал един от параграфите на инструкцията. Ще ви го прочета. Бих искал да съм сигурен. „Твърде желателно е да се привличат в комитета стари фронтоваци, които по време на революцията са били на фронта и са участвували във войнишките организации. Желателно е в комитета да има един-двама унтерофицери и военен техник.“ Вярно ли съм го записал, другарю Костоед?
— Да. Вярно. Съвсем точно.
— В такъв случай позволете да направя следната бележка. Този параграф за военните специалисти ме безпокои. Ние, работниците, участници в революцията от деветстотин и пета година, не сме свикнали да вярваме на военщината. С нея заедно винаги се промъква контрареволюцията.
Наоколо се чуха гласове:
— Стига толкова! Резолюцията! Резолюцията! Време е да си вървим. Късно е.
— Съгласен съм с мнението на мнозинството — обади се с тътнещия си бас Вдовиченко. — Поетично казано, точно така. Гражданските институции трябва да раснат отдолу, на демократична основа, както се садят фиданки, за да се прихванат. А не да се набиват отгоре като колци на ограда. Туй е грешката и на якобинската диктатура и затова Конвентът се разтури от термидорианците.
— Като две и две — подкрепи Свирид приятеля си от скитанията, — то е ясно и за децата. По-рано трябваше да се мисли, сега е късно. Сега от нас се иска да се бием и да пердашим напред. Пъшкай там и свеждай глава. А тя каква ще излезе тая — размахахме се, пък сега давай назад? Кой каквото е дробил, да си го сърба. Скочиш ли във водата, не викай помощ!
— Резолюцията! Резолюцията! — запровикваха се от всички страни. Поговориха още малко, вече почти без връзка със събранието, кой каквото му дойде, и на разсъмване закриха сбирката. Разотиваха се един по един и предпазливо.
7
Имаше едно живописно място на големия път. Разположени по стръмния скат и разделени от бързата речица Пажинка, там почти се съединяваха спускащото се отгоре село Кутейное и пъстреещото отдолу село Малий Ермолай. В Кутейное започна изпращането на мобилизираните, в Малий Ермолай под председателството на полковник Щрезе продължаваше работата си наборната комисия, която след великденското прекъсване освидетелствуваше младежите на Малоермолаевската община и от още няколко околни общини. По този случай в селото имаше конна милиция и казаци.