Беше третият ден на късния тази година Великден и на подранилата пролет, тих и топъл. Масите с гощавката за войниците в Кутейное бяха наредени навън, под открито небе, покрай пътя, та да не пречат на движението. Бяха наслагани малко накриво и като дълго огънато черво се белееха с увисналите до земята покривки.
Гощаваха ги на обща трапеза. Черпнята се състоеше най-вече от великденските остатъци, два пушени бута, няколко млина, два-три козунака. По цялата маса бяха наслагани паници с мариновани гъби, краставички и кисело зеле, панери с месен и едро нарязан селски хляб, големи чинии с купища шарени яйца. По боя преобладаваха розовите и сините.
Яйчени черупки, сини и розови, отвътре бели, бяха пръснати по тревата наоколо. Сини и розови бяха ризите на момчетата, които се подаваха изпод саката им. Сини и розови бяха роклите на момичетата. Синьо беше небето. Розови бяха облаците, които тъй бавно и стройно плуваха в небето, сякаш и небето плуваше заедно с тях.
Розова и препасана с копринен пояс беше ризата на Влас Пахомович Галузин, който бегом, потропвайки с токовете на ботушите и размятвайки крака наляво-надясно, притича от високия навес на Пафнуткини — къщата им беше точно на хълма над масите — и започна:
— Тази чаша народна ракия я пресушавам наместо шампанско за вас, момчета. Сполай ви и многая лета, момци! Господа новобранци! Желая да ви поздравя и в много други моменти и отношения. Моля за внимание. Кръстен път се е разстлал пред вас като далечен друм, с гърдите си да защитите родината от насилниците, залели полята на родината с братоубийствена кръв. Народът беше петимен безкръвно да обсъди завоеванията на революцията, но тъй като партията на болшевиките е слуга на чуждестранния капитал, неговата заветна мечта, Учредителното събрание бе разпуснато с грубата сила на щика и сега се леят беззащитни кървави реки. Младежи заминаващи! Вдигнете на още по-голяма висота поруганата чест на руското оръжие, понеже сме задължени пред нашите честни съюзници, като сме се опозорили, наблюдавайки подир червените отново нагло надигащите глави Германия и Австрия. Помози бог — още говореше Галузин, а виковете „ура“ и настояванията да го вдигнат на ръце заглушаваха вече думите му. Той поднесе чашата до устните си и на бавни глътки взе да пие долнопробната смрадлива шльокавица. Питието не му достави никакво удоволствие. Той беше свикнал с по-изискани букети гроздови вина. Но съзнанието за принасяната обществена саможертва го изпълваше с чувство на задоволство.
— Цар е татко ти. Как му се леят тия речи! Направо е като някой Милюков! — полупиянски го хвалеше сред пиянската глъчка Гошка Рябих пред приятеля си и съсед на масата Терентий Галузин. — Казвам ти, цар е. Ясно е за какво толкова се дере. С приказки гледа да те измъкне от войниклъка.
— Стига, Гошка! Как не те е срам. Откъде го измисли — ще ме измъква! Ще си получа повиквателната в един ден с тебе, това ще ми е измъкването. Ще се видим в една част. Сега ме изключиха от гимназията тия мръсници. Майка ми се съсипа. Дано не ме вземат доброволец. Ще ме пратят редник. А бащата наистина го бива по тържествените речи, дума да не става. Умее ги. Откъде ли му идват? Натура. Иначе няма никакво образование.
— Чу ли за Санка Пафнуткин?
— Чух. Наистина ли е толкова заразно?
— За цял живот. Ще свърши с охтика. Той си е виновен. Казаха му: не ходи. Виж му ума — с коя намерил!
— И сега какво ще прави?
— Трагедия! Искал да се застреля! Днес е на комисия в Ермолай, може да го вземат. Партизанин, вика, ще вървя. Ще отмъстя за обществените язви.
— Знаеш ли какво, Гошка. Ти казваш, че било заразно. А пък ако не ходиш при такива, друго може да те хване.
— Знам за кое говориш. Ти май с това се занимаваш. Туй не е болест, а таен порок.
— За тия думи ще те цапна. Така ли се обижда приятел, лъжец гаден!
— Шегувам се, успокой се. Знаеш ли какво исках да ти кажа? Бях в Пажинск след постите. Там беше пристигнал някакъв и изнесе сказка „Еманципация на личността“. Много интересно. Хареса ми тая работа. Ще се запиша, мамка му, анархист. Силата, вика, е вътре в нас. Полът, вика, и характерът, това е пробуждане на животинското електричество. А? Такъв един вундеркинд. Ама аз добре се налюхах. Какво са се разкряскали всички, ще ми спукат тъпанчетата. Не мога повече, Терьоша, хайде млъквай. Казах ли ти, куче виме, мамин лигльо, затваряй си човката.