— Обясни ми само, Гошка, знаеш ли какво? Още не знам всичките думи за социализма. Например саботажник. Какво ще рече? Какъв е тоя израз?
— По тия думи аз съм направо професор, ама ти казах, Терьошка, остави ме, пиян съм. Събантажник е който е с никого в една банда. Щом е събантажник, значи си с него в една банда. Разбра ли, тъпчо?
— И аз така си мислех, че е нещо лошо. Но за електрическата сила си прав. Решил съм да си изпиша от Петербург един електрически колан — по реклама. За повишаване на дейността. С наложен платеж. Че изведнъж ако стане нов преврат? Кой ще ти се занимава с колани!
Терентий не довърши. Пиянската врява бе заглушена от силния тътен на някаква близка експлозия. Шумът по масите веднага стихна. След минута се възобнови с още по-безредна сила. Някои наскачаха от местата си. Едни успяха да се задържат на крака. Други, олюлявайки се, понечиха да се оттеглят от трапезата, но не успяха, свлякоха се под масата и мигом захъркаха. Жените запищяха. Започна суматоха.
Влас Пахомович мяташе погледи на всички страни в търсене на виновника. Първо помисли, че е гръмнало в Кутейное, някъде наоколо, може би дори съвсем наблизо до масите. Вратът му се напрегна, лицето му поморавя, той се развика колкото му глас държи:
— Какъв е тоя Юда, дето се е намърдал при нас и си играе? Кой е тоя син майчин, дето хвърля гранати? Само да го видя, ако ще да е моят собствен, ще го удуша, гадината! Няма да се оставим, граждани, на такива шегички! Настоявам да се направи хайка! Да обкръжим Кутейное! Да хванем провоката! Няма да го оставим да се измъкне, псето!
Отначало го слушаха. После вниманието бе привлечено от стълба черен дим, който бавно се вдигаше към небето над общинската сграда в Малий Ермолай. Всички побягнаха към брега да видят какво става.
От горящата Ермолаевска общинска управа изхвърчаха няколко души новобранци, единият гол и бос, с недонахлузен панталон, и полковник Щрезе с другите военни, които участвуваха в прегледа и освобождаването по непригодност. Из селото се мятаха конници — казаци и милиционери, — замахваха с камшиците и изпъваха тела и ръце върху устремените коне като върху литнали змейове. Търсеха някого, някого гонеха. Много народ бягаше по пътя за Кутейное. Подир бягащите често и тревожно заудря камбаната на Ермолаевската камбанария.
Нататък събитията се развиха със страшна бързина. По здрач Щрезе и казаците, които продължаваха диренето, се вдигнаха в съседното Кутейное. Обкръжиха селото с патрули и започнаха да претърсват къща по къща, чифлик след чифлик.
Дотогава половината от новобранците вече се бяха нацепили и мъртвопияни спяха непробуден сън, подпрели глави по масите или изхлузени под тях. Когато се разбра, че в селото е дошла милиция, вече се беше стъмнило.
Неколцина младежи се юрнаха през задните дворове да бягат от милицията, подтикваха се за по-бързо с ритници и юмруци и се намърдаха през най-долната пролука между пода и земята в първия срещнат хамбар. В тъмното не можаха да разберат чий е, но с тази миризма на риба и газ трябва да беше на потребителната кооперация.
Тези, които се криеха, нямаха никаква вина. Грешка беше, че избягаха. Повечето побягнаха от глупост, от пиянско недомислие. Някои имаха познанства, които им се струваха предосъдителни и можеха според тях да ги погубят. Нали всичко сега придобиваше политическа окраска. Лудориите и хулиганството на съветска територия се таксуваха като черносотничество, а в белогвардейската зона по-лудите глави се смятаха за болшевики.
Оказа се, че момчетата, които се бяха сврели под хамбара, са били предупредени. Пространството между пода и земята беше пълно с хора. Там се бяха скрили няколко души от Кутейное и неколцина от Ермолай. Първите бяха мъртвопияни. Някои от тях хъркаха и пъшкаха, скърцаха със зъби и виеха, други се оригваха и повръщаха. Под хамбара беше тъмно като в рог, задушно и смрадливо. Които допълзяха последни, закриха отвора с пръст и камъни, да не ги издаде дупката. Скоро хъркането и стоновете на пияните стихнаха. Настъпи пълна типична. Всички спяха спокойно. Само в един ъгъл се чуваше шепненето на най-неудържимите, на уплашения До смърт Терентий Галузин и ермолайския побойник Коска Нехвальоних.
— По-тихо, куче краставо, ще погубиш всички, сополиво псе. Чуваш ли, хората на Щрезе обикалят и търсят. Минаха покрайнините, сега са към пазара, скоро ще са тук. Ей ги. Тихо, не дишай, ще те удуша! Е, имал си късмет, че отминаха. Отдалечиха се. Кой дявол те докара тук! И той с мъжете, ще се крие! Че кой ли е умрял за тебе!