В неделя преди обед Виктор Иполитович имаше навика да излиза с булдога си по Петровка и Кузнецка и на една от пресечките ги пресрещаше и се присъединяваше към тях Константин Иларионович Сатаниди, актьор и картоиграч.
Те тръгваха заедно по стъргалото, пускаха се кратки анекдоти и по някоя и друга дума, толкова отривиста, толкова незначителна и пълна с такова презрение към целия свят, че спокойно можеха да я заместят с ръмжене само колкото да изпълват двата тротоара на Кузнецки мост с гръмките си, безсрамно задъхани и сякаш задавени от собствената си вибрация басове.
12
Времето се оправяше. „Чук-чук-чук“ — потропваха капките по тенекията на олуците и водосточните тръби. Покривите си разменяха пролетни тътнежи. Всичко се топеше.
Тя вървя през целия път като невменяема и чак вкъщи осъзна какво се беше случило.
У дома всички спяха. Тя пак се вцепени и като в несвяст се свлече пред майчината си тоалетна масичка със светлолилавата си, почти бяла рокля с дантели и дългия воал, взет за една вечер от ателието като за маскарад. Тя седеше пред отражението си в огледалото и нищо не виждаше. После сложи една върху друга ръцете си на тоалетната масичка и захлупи лице.
Ако разбере майка й — ще я убие. Ще я убие и ще се самоубие.
Как можа да стане това нещо? Как можа да се случи? Късно е. По-рано трябваше да мисли.
Сега тя е — как се казва, — сега е паднала жена. Героиня от френски роман — и утре ще иде в гимназията да седне на един чин с тези момичета, които в сравнение с нея още са бебета. Господи боже, как можа да се случи!
Някога, след много-много години, когато това стане възможно, Лара ще го разкаже на Оля Дьомина. Оля ще я прегърне и ще се разреве.
Навън прелитаха пръски, капчукът ломотеше несвързано. Някой думкаше откъм улицата по вратата на съседите. Лара не вдигна глава. Раменете й потръпваха. Тя плачеше.
13
— Ах, Ема Ернестовна, няма значение, драга.
До гуша ми дойде.
Той разхвърляше нещо по килима и дивана, някакви маншети и нагръдници, отваряше и затваряше чекмеджетата на скрина, без да разбира какво търси.
Умираше за нея, но нямаше как да я види тази неделя. Мяташе се като звяр из стаята и не можеше място да си намери.
Тя нямаше равна с одухотворената си прелест. Ръцете й го удивляваха, както могат да изумяват възвишените мисли. Сянката й на хотелския парапет беше същински силует на целомъдрието. Елечето простодушно се опъваше на гърдите й като плат, разтегнат на гергеф.
Комаровски почукваше с пръсти по прозореца в такт с конете, които спокойно чаткаха долу по асфалта. „Лара“ — пошепваше той и затваряше очи, и главата й мислено се появяваше в ръцете му, спяща, със сведени мигли, неподозираща, че някой с часове безсънно я гледа. Косата й, разпиляна по възглавницата, смъдеше на очите му с дима на красотата си и се разливаше в душата му.
Неделната му разходка се провали. Той направи няколко крачки с Джек по тротоара и се спря. Представи си Кузнецки мост, шегите на Сатаниди, насрещния поток от познати. Не, няма да го понесе! Как му е омръзнало всичко това! Комаровски тръгна обратно. Кучето се учуди, неодобрително го погледна от долу на горе и неохотно се потътри подире му.
Що за мания! — мислеше си той. — Какво е това? Пробудена съвест, чувство на съжаление или разкаяние? Или е безпокойство? Не, той знае, че тя си е вкъщи и е в безопасност. Тогава защо не може да мисли за нищо друго?
Комаровски се върна във входа, изкачи се до първата площадка и я обиколи. Там имаше венециански прозорец с декоративни гербове по ъглите на стъклото. Цветни отблясъци от прозореца падаха на цимента и перваза. На площадката преди втория етаж се спря.
Не бива да се поддава на тази мъчителна, глождеща тъга! Не е малък, трябва да разбира какво ще стане с него, ако допусне вместо средство за развлечение това момиченце, дъщеря на покойния му приятел, това дете да го подлуди. Трябва да се опомни! Да остане верен на себе си, да не променя навиците си. Иначе всичко ще иде по дяволите!
С болезнена сила стисна широкото перило, за миг затвори очи, решително се обърна и заслиза надолу. На площадката с отблясъците забеляза обожаващия поглед на булдога. Джек го гледаше изотдолу, вдигнал глава като старо лигаво джудже с увиснали бузи.