Всичко беше объркано и неясно в душата на Юра, всичко у него беше твърде самобитно: възгледите, навиците, склонностите. Той беше свръхвпечатлителен и с невероятно остри сетива за всичко ново.
Голямото влечение към изкуствата и историята не му попречи за избора на поприще. Той смяташе, че изкуството не може да бъде призвание, тъй както не може да бъде професия вроденият весел нрав или предразположението към меланхолия. Интересуваха го естествените науки, физиката; според разбиранията му човек трябваше да се занимава с нещо общополезно в практическия живот. Затова избра медицината.
Когато преди четири години започна първи курс, той цял семестър изучава анатомия в моргата на факултетския сутерен. Слизаше долу по витата стълба. В дъното на анатомическата зала виждаше пръснати на групички или усамотени рошави студенти. Едни зубреха сред костите и прелистваха разпарцаливени учебници, други мълчаливо анатомираха в ъглите, трети дърдореха и се шегуваха, гонеха плъховете, които в големи количества се стрелкаха по каменния под на моргата. В полутъмното подземие светеха като фосфор голите трупове на млади самоубийци с неустановена самоличност, добре запазени и още непокътнати удавнички. От инжектираната мравчена киселина изглеждаха подмладени и измамно закръглени. Аутопсираха ги, режеха ги, препарираха ги и красотата на човешкото тяло оставаше неизменна във всяка своя част, така че изумлението от някоя грубо хвърлена на поцинкованата маса целокупна русалка не преминаваше, когато се пренасяше върху отрязаната й ръка или отсечената китка. В сутерена миришеше на формалин и карбол и във всичко се усещаше нещо тайнствено — като се започне от неизвестната съдба на всички тези проснати тела и се свърши със самата загадка на живота и смъртта, разположила се тук, в подземието, като у дома си или в личната си щабквартира.
Гласът на тази загадка заглушаваше всичко друго, преследваше Юра и му пречеше да анатомира. Но по същия начин му пречеха и много други неща в живота. Беше свикнал и разсейващите смущения не го безпокояха.
Умът му работеше добре и той хубаво пишеше. Още от гимназията мечтаеше за проза, за книга с животописи, където в нещо като скришни взривни гнезда да зарежда най-зашеметяващото от онова, което му е минало пред очите и в ума. Но за такава книга беше още твърде млад и засега пишеше стихове, както художник, който цял живот рисува етюди към запланувана голяма картина.
Той прощаваше греха на раждането на своите стихове — заради тяхната енергия и оригиналност. Тези две качества, енергия и оригиналност, за него бяха представителите на реалността в изкуствата, които във всяко друго отношение възприемаше като безпредметни, безсмислени и ненужни.
Юра разбираше колко дължи на вуйчо си някои от основните черти на характера си.
Николай Николаевич живееше в Лозана. В книгите си, издадени там на руски и в превод, той развиваше отдавнашната си мисъл за историята като втора вселена, градена от човечеството в противовес на явлението смърт чрез явленията време и памет. Сърцевината на тези книги беше новият поглед към християнството, конкретната им последица — новата идея за изкуството.
Тази мисловна сфера упражни още по-голямо въздействие върху приятеля на Юра. Повлиян от идеите му, Миша Гордон избра за своя специалност философията. Във факултета посещаваше лекциите по богословие и дори възнамеряваше впоследствие да се прехвърли в Духовната академия.
Влиянието на Николай Николаевич се отрази стимулиращо и освобождаващо върху Юра, а върху Миша сковаващо. Юра разбираше ролята на произхода за крайностите в Мишините пристрастия. От деликатност не разубеждаваше Миша в странните му планове. Но често му се щеше да го види емпирик, по-близък до живота.
3
Една вечер в края на ноември Юра се върна късно от университета много уморен, без да е ял цял ден. Казаха му, че през деня имали големи тревоги, Ана Ивановна получила мускулни спазми, викнали няколко лекари, смятали да пратят за свещеника, но после се отказали. Сега й било по-добре, била в съзнание и настоявала, щом Юра се прибере, веднага да отиде при нея.
Юра влезе в нейната спалня, без дори да се преоблече.
В стаята личаха следите от доскорошната паника. Болногледачката безшумно местеше нещо по нощното шкафче. Наоколо се въргаляха смачкани салфетки и мокри кърпи за компрес. Водата в тасчето беше леко розова от изплютата кръв. В нея плуваха срязани ампули и напоени с вода памуци.
Болната плуваше в пот и с крайчеца на езика облизваше сухите си устни. Беше се стопила от сутринта, когато Юра я видя за последен път.