На масата с Комаровски играеха още трима. Един от партньорите, който седеше до него, беше бащата на контето Корнаков, дето я беше поканил на валс. Лара го разбра от няколкото думи, разменени с кавалера, докато кръжаха в салона. А високата брюнетка в черно със смахнатите очи и неприятен змийски изпънат врат, която непрестанно надничаше в салона да нагледа сина си и пак се връщаше в хола при съпруга си картоиграч, беше майката на Кока Корнаков. Най-накрая случайно се изясни, че момичето, заради което Лара бе обладана от онези смесени чувства, е негова сестра и Ларините измислици нямаха никаква реална почва.
— Корнаков — представи й се той още в началото. Тогава тя недоразбра името му. — Корнаков — повтори той при последните тактове, отведе я до креслото и й се поклони.
Този път го чу. „Корнаков, Корнаков — замисли се тя, — нещо познато. Нещо неприятно.“ После си спомни, че Корнаков е помощник-прокурор в московската съдебна палата. Той беше обвинителят на групата железничари, с които бе осъден и Тиверзин. Лаврентий Михайлович по нейна молба бе ходил да говори с него да не се престарава чак толкова на този процес, но не успя да го склони. „Значи той е. Тъй, тъй, тъй. Любопитно. Корнаков. Корнаков.“
14
Вече минаваше полунощ. На Юра му бучаха ушите. След паузата, през която пиха чай с петифури в трапезарията, танците се възобновиха. Когато свещите на елхите догаряха, вече никой не ги сменяше.
Юра стоеше разсеян насред салона и гледаше Тоня, която танцуваше с някакъв непознат. Минавайки край него, тя с движение на крака отмяташе шлейфа на твърде дългата атлазена рокля, плясваше като рибка и изчезваше във водовъртежа на танцуващите.
Цялата гореше. В антракта, когато седнаха в трапезарията, се отказа от чая и гасеше жаждата си с мандарини, които почистваше една след друга от ароматната, леко отделяща се кора. Непрекъснато вадеше от коланчето или от ръкава батистената си кърпичка, мъничка като цветец на плодово дръвче, и избърсваше с нея струйките пот в ъглите на устните и потните си лепкави пръстчета. Тя се смееше и без да прекъсва оживения разговор, пъхаше машинално кърпичката си пак в колана или в гънката на корсажа.
Сега, когато танцуваше с неизвестния кавалер, тя закачаше Юра на минаване. Той се дърпаше и се мръщеше, а Тоня мимоходом докосваше ръката му и се усмихваше изразително. При един такъв кръг кърпичката й остана в неговата ръка, той я притисна до устите си и затвори очи. Усети смесения дъх на мандариновата коричка и на разгорещената шепа на Тоня, и двата еднакво чаровни. Това беше нещо ново в живота му, никога неизпитвано и остро пронизващо цялото му тяло. Детски наивният аромат беше сърдечно смислен като някаква дума, казана шепнешком на тъмно. Юра стоеше замижал, заровил очи и устни в дланта си с кърпичката, през която вдишваше. Внезапно гръмна изстрел.
Всички обърнаха глави към завесата, която отделяше гостната от салона. Последва миг мълчание. После започна паника. Всички се разтичаха, развикаха. Част от присъствуващите последваха Кока Корнаков към мястото на изстрела. Други вече бързаха насреща им, заканваха се, плачеха, спореха и се прекъсваха.
— Как можа да го направи, как можа — повтаряше отчаян Комаровски.
— Боря, жив ли си?! Боря, ти си жив — истерично крещеше госпожа Корнакова. — Сред гостите бил доктор Дроков. Но къде е, къде? Ах, стига, моля ви се. За вас е драскотина, а за мен смисъл на целия ми живот. О, клетият ми мъченик, ти изобличи всички тези престъпници! Ето я, ето я мерзавката, очите ти ще издера, проклетнице! Сега няма да избяга! Какво, господин Комаровски? По вас ли? Стреляла е по вас? Ах, моля ви се. Такова нещастие, господин Комаровски, опомнете се, сега не съм настроена за шеги. Кока, Кокочка, какво ще кажеш! Срещу баща ти!… Да… Но божията десница… Кока! Кока!
Тълпата отплува от гостната в салона. В центъра се движеше Корнаков, той се шегуваше високо и успокояваше всички, че нищо му няма, като същевременно притискаше с чиста салфетка кървящата драскотина на леко наранената лява ръка. Друга група малко по-назад и встрани от него водеше Лара.
Юра се потресе, когато я видя. Същата! И пак в някакви невероятни обстоятелства! И отново онзи прошареният. Но сега Юра вече го познава. Това е видният адвокат Комаровски, той участвуваше в делото по бащиното му наследство. Могат да не се поздравят, и двамата се преструват, че не се познават. А тя? Значи тя е стреляла? В прокурора? Сигурно е политическа? Горката. Няма да се измъкне. Но колко е гордо-прекрасна! А тези! Дърпат я, извиват й ръцете като на крадла.