Четвърта част
НАЗРЕЛИТЕ НЕОБХОДИМОСТИ
1
Лара лежеше в полусвяст на кревата в спалнята на Фелицата Семьоновна. Около нея се носеше тихият шепот на Свентицки, доктор Дроков и прислугата.
Празният дом на Свентицки тънеше в мрак и само в средата на дългата анфилада от стаи, в малката гостна, гореше слаба лампа на стената и хвърляше светлина напред и назад по това издължено преходно пространство.
Виктор Иполитович се разхождаше там със злобни и решителни крачки и не като на гости, а като у дома си. Той ту надзърташе в спалнята да се осведоми какво става, ту се насочваше към противоположната част на къщата, отминаваше елхата със сребърните гирлянди и стигаше до кухнята, където масата беше отрупана с недокоснати угощения и зеленикавите виенски чаши прозвънваха, когато отвън минеше карета или по покривката се шмугнеше между чиниите някое мишле.
Комаровски скърцаше със зъби. Противоречиви чувства изпълваха гърдите му. Какъв скандал и безобразие! Беше вбесен. Положението му е в опасност. Някаква случайност да съсипе репутацията му! Трябва веднага и на всяка цена да предвари и да спре злословията, ако пък вече са плъзнали, да пресече, да прекрати слуховете още в зародиш. Освен това отново бе изпитал колко е пленително това лудо, безумно момиче. Веднага си личи, че не е като другите. У Лара винаги е имало нещо необикновено. Но колко ли ужасно и непоправимо е съсипал живота й! И тя неспирно се бунтува и въстава, и се опитва да промени съдбата си по своему и да започне съществуванието си отначало.
Ще трябва всячески да й помогне за всичко, може би да й наеме квартира, но в никакъв случай да не я закача, напротив, да изчезне, да се отдръпне, да се потули, защото ето я каква е и кой знае какво още може да измисли!
И колко други грижи го чакат. Няма лесно да й се размине. Законът не дреме. Още е нощ, няма и два часа, откакто се разигра тази история, а вече два пъти идваха от полицията и Комаровски ходи в кухнята да се разбере с инспектора, та всичко се уреди.
Но занапред ще става все по-трудно. Ще са необходими доказателства, че се е целила в него, а не в Корнаков. Но не е само това. Част от отговорността ще отпадне, обаче тя ще подлежи на съдебно дирене заради всичко останало.
Той ще положи всички усилия да не се стигне дотам, но ако все пак се възбуди дело, ще й уреди психиатрична експертиза, че в момента на покушението е била невменяема, и ще се погрижи за прекратяване на делото.
Тези мисли го успокоиха. Нощта минаваше. Ивици светлина се запровираха от стая в стая, занадничаха под масите и диваните като крадци или оценители от заложна къща.
Комаровски влезе в спалнята, научи, че Лара не е по-добре, и от Свентицки тръгна за една позната юристка, жена на политемигрант, Руфина Онисимовна Войт-Войтковска. Осемстайният апартамент; вече не отговаряше на възможностите й и тя даваше две стаи под наем. Едната от тях, неотдавна освободена, Комаровски предплати за Лара. След няколко часа я пренесоха там в силна треска и почти в безсъзнание. Беше изпаднала в шок.
2
Руфина Онисимовна беше напредничава жена, враг на предразсъдъците, доброжелателна към всичко „положително и жизнеспособно“, както тя си представяше и се изразяваше.
Държеше на скрина екземпляр от Ерфуртската програма, надписан от Съставителя. На една от фотографиите, забодени на стената, мъжът й, „добрият ми Войт“, се беше снимал на народно увеселение в Швейцария заедно с Плеханов. Двамата бяха с лустринови сака и панами.
Руфина Онисимовна още от пръв поглед се подразни от болната си квартирантка. За нея Лара беше абсолютен симулант. Нервните й кризи за Руфина Онисимовна бяха връх на преструвките. Главата си режеше, че Лара разиграва лудата Гретхен в тъмницата.
Изразяваше презрението си с повишено оживление. Тряскаше вратите, пееше на висок глас, носеше се като вихър в своята част от апартамента и проветряваше стаите от сутрин до вечер.
Апартаментът се намираше на последния етаж на голяма сграда на Арбат. Прозорците на етажа още от зимното слънцестоене се изпълваха със светло лазурно небе, широко като пълноводна река. От средата на зимата апартаментът вече се пълнеше с признаците и предвестниците на идващата пролет.
През горните прозорчета подухваше топлият южняк, по гарите ревяха влакове и болната Лара, изпъната в леглото, потъваше в далечните си, спомени.