Много често си мислеше за първата вечер след пристигането от Урал преди седем-осем години, в незабравимото детство.
Пътуваха с кабриолет по смрачените улички на Москва почти през целия град от гарата до хотела. Уличните лампи се приближаваха и се отдалечаваха, и хвърляха сянката на прегърбения кочияш по стените на къщите. Сянката му растеше, растеше, достигаше неестествена големина, падаше върху улицата и покривите и изчезваше. Всичко започваше отначало.
В тъмнината над главите им кънтяха московските църковни камбани, по улиците дрънчаха и се разминаваха конните трамваи, но крещящите витрини и светлини също зашеметяваха Лара, сякаш и те издаваха някакъв свой звук като колелата и камбаните. И същият страх от скъпото угощение и нощната столица после се повториха в страха й от Комаровски — ето главното обяснение за всичко по-нататъшно. Но сега той беше неузнаваем. Нищо не искаше, не й напомняше за себе си и дори не се мяркаше. През цялото това време най-благородно й предлагаше помощта си от разстояние.
На масата в хотела я слиса невероятно голямата диня, поднесена от Комаровски вместо хляб и сол за новодомците. Динята й се стори като символ на могъществото му и неговото богатство. Когато Виктор Иполитович с един удар на ножа сцепи пращящото тъмнозелено кръгло чудо със снежно-захарно сърце, дъхът й секна от ужас, но тя не посмя да откаже. Едвам преглъщаше ароматните розови резени, с които се давеше от вълнение.
Съвсем друго беше посещението на Кологривов. Лара много му се зарадва. И не защото беше тъй висок и снажен, а благодарение на кипящата си жизненост и талант гостът запълни с присъствието си, с искрящия си поглед и с умната си усмивка половината стая. И вътре стана по-тясно.
Лаврентий Михайлович, потривайки ръце, седна пред леглото й. Когато го викаха в Министерския съвет в Петербург, той разговаряше с почтените старци като с разбойници-първолаци. А сега виждаше пред себе си доскорошен член на домашното си огнище, почти своя дъщеря, с която, както с всички домашни, бе разменял погледи и забележки само пътем, на крак (в туй се криеше отличителната прелест на неговото лаконично, изразително общуване, знаеха го и двете страни). Той не умееше да се отнася към Лара тежко и безразлично като към голяма. Сега не знаеше как да й говори, за да не я засегне, и й каза с усмивка, като на дете:
— Какви са тия изпълнения, драга? Кому бяха нужни такива мелодрами? — Млъкна и заразглежда влажните петна по тавана и тапетите. После с укор поклати глава и продължи: — В Дюселдорф се открива международна изложба — живопис, скулптура, градинарство. Ще ходя. Влажна е тази стая. И докога тъй мислите да висите между небето и земята? Тук не е бог знае колко просторно. Тази Войтеса, между нас казано, е долна твар. Знам я. Трябва да се преместите. Стига сте се въргаляли. Позалежахте се, стига толкоз. Сменете обстановката, преговорете предметите, завършете курсовете. Имам един познат художник. Той заминава за две години в Туркменистан. Ателието му е преградено и всъщност си е малка квартира. Май е готов да я предостави на някой по-сериозен човек. Ако искате, ще го уредя. Освен това. Нека говорим делово. Отдавна се канех, мой свещен дълг… откакто Липа… Тук имам една, скромна сума, награда за завършването й… Не, моля ви се, моля ви се… Ако обичате, не възразявайте… Не, моля ви, ще извинявате.
И я накара на тръгване въпреки всички възражения, сълзи и дори нещо като битка да приеме от него чек за десет хиляди рубли.
Лара оздравя и се пренесе в новото жилище, превъзнесено от Кологривов. То се намираше близо до Смоленския пазар, в горната част на двуетажна едновремешна каменна къща. Долу бяха търговски складове. В къщата живееха каруцари, дворът беше павиран и винаги посипан с овес и разпиляно сено. Из двора се разхождаха гълъби, гукаха, на шумни ята се вдигаха над земята и прелитаха край Лариния прозорец, когато по улея пробягваха на тумби плъхове.
3
Много трудно й беше с Паша. Докато беше сериозно болна, не го пускаха при нея. Какво ли си е мислил? Лара прави опит да убие човек, който според Пашините представи не й е никакъв, а после същият човек, жертвата на несполучилото убийство, я покровителствува. И всичко това след паметния им разговор в коледната вечер със запалената свещ! Ако не беше този човек, щяха да я арестуват и да я съдят. Той я спаси от тази опасност. Благодарение на него тя ще остане в курсовете, жива и здрава. Паша се терзаеше и недоумяваше.
Когато малко се възстанови, тя го извика и му каза: