Антипови имаха гости, неколцина педагози от колегите на Павел Павлович, началничката на Ларината гимназия, един от арбитражния съд, където Павел Павлович се яви веднъж като помирител, и още няколко души. За Павел Павлович те всички бяха глупци. Чудеше се на Лара, любезна с всекиго, й не вярваше някой от присъствуващите искрено да й хареса.
Когато гостите си отидоха, Лара дълго проветрява, измете навсякъде, изми с Марфутка чиниите в кухнята. После провери дали Катенка е завита, установи, че Павел спи, бързо се съблече, загаси лампата и легна до мъжа си — така естествено, както дете ляга в леглото при майка си.
Но Антипов се преструваше на заспал — той не спеше. Пак страдаше от обичайното напоследък безсъние и знаеше, че ще се върти така в леглото още три-четири часа, без да може да заспи. И за да му се доспи, пък и за да се измъкне от задимената стая, той тихо стана и с шапка и кожух върху пижамата излезе навън.
Беше ясна есенна мразовита нощ. Под краката му звънко се пукаха тънките ледени корички. Звездното небе като запален спирт озаряваше със синкав подвижен отблясък черната земя, замръзналите кални буци.
Живееха в тази част на града, която беше най-отдалечена от пристанището. Къщата им беше последната на улицата, от тях започваха полята. Там минаваше железопътната линия. Близо до линията имаше кантон. Над релсите беше направена пасарелка.
Антипов седна на обърнатата лодка и погледна към звездите. Мислите, които го спохождаха напоследък, го обзеха с тревожна сила. Реши, че рано или късно трябва да ги разреши и по-добре е да го направи още сега.
Така не може повече да продължава, мислеше си той. Но всичко туй можеше да се предвиди от по-рано, много късно се е сетил. Защо му беше позволила от дете така да се заглежда в нея и правеше от него каквото си поиска? И той защо не бе съобразил навреме да се откаже от нея, когато тя самата настояваше през зимата преди сватбата? Нима не разбира, че тя не обича него, а своята благородна задача по отношение на него, собствения си персонифициран подвиг? Какво общо има тази вдъхновена и похвална мисия с истинския семеен живот? Най-лошото е, че той и до ден-днешен я обича с все същата сила. Тя е умопомрачително хубава. Пък може и неговото да не е любов, а благодарно замайване пред нейната красота и великодушие? Върви разбери! Толкова е объркана цялата тази работа!
Какво да прави тогава? Да освободи Лара и Катенка от тази имитация? Това е всъщност по-важно, отколкото той самият да се освободи. Но как? Да се разведе? Да се удави? Каква гадост! — възмути се той. — Знам, че никога няма да го направя. Тогава защо дори мислено да споменаваме тези ефектни мерзости?
Погледна към звездите, сякаш ги питаше за отговор. Те мъждукаха самотно и на цели съзвездия, големи и малки, сини и яркоцветни. Но изведнъж, засенчвайки тяхното сияние, дворът с къщата, лодката и седналия на нея Антипов се озари от ярка, бърза светлина, като че ли някой тичаше от полето с размахана факла — през прелеза минаваше военният влак и бълваше в небето жълт пушек, пронизан от пламъци; отиваше на запад, както безчет влакове минаваха тук денонощно още от миналата година.
Павел Павлович се усмихна, стана от лодката и се прибра да спи. Търсеният изход се намери.
7
Лариса Фьодоровна загуби ума и дума и отначало не повярва на ушите си, когато научи за решението му. „Безумие. Поредната мания — каза си тя. — Не трябва да обръщам внимание и той ще забрави.“
Но стана ясно, че мъжът й е задействувал всичко още отпреди две седмици, документите му са във военното окръжие, в гимназията има вече заместник и от Омск е дошла вест, че е приет в тамошното военно училище. Наближаваше денят на заминаването.
Лара виеше като селянка, хващаше ръцете му, падна в краката му.
— Паша, Пашенка — крещеше тя, — на кого ни оставяш с Катенка? Недей така, недей! Още не е късно. Аз ще оправя всичко. Дори не си ходил на преглед. С твоето сърце. Срамота ли? А да жертвуваш семейството си заради тази дивотия не е ли срамота? Доброволец! Цял живот си се смял на простака Родя и взе, че му завидя! Искаш и ти да офицерствуваш, да размахваш сабя, Паша, какво ти става, не мога да те позная! Или не си ти, или съвсем си се побъркал. Кажи ми, моля ти се, честно ми кажи, за бога, без изтъркани фрази, това ли е нужно на Русия?
Тя изведнъж разбра, че причината е съвсем друга. Неспособна да си даде сметка за всичко поотделно, тя проумя главното. Тя разбра, че Патуля се заблуждава за отношението й към него. Той не можа да оцени майчинското чувство, което тя цял живот влагаше в любовта си към него, и не знае, че такава обич е по-голяма от обикновената женска любов.