Там, на няколко версти околовръст железопътните линии, се простираха сечища, където стърчаха пънове, потънали в диви ягоди, вдигаха се наполовина изпокрадени купчини от неприбран дървен материал и се рушаха землянките на някога работилите тук дървари — сезонни работници. На това място се окопаха дезертьорите.
4
Лазаретът, в който докторът първо беше ле жал, после бе работил, а сега се канеше да напусне, се намираше в къщата на графиня Жабринска и още от началото на войната бе дарен от стопанката за ранените.
Двуетажната къща беше вдигната на едно от най-хубавите места в Мелюзеев. Тя се кипреше на мястото, където главната улица пресичаше централния площад, така наречения плац, тук по-рано се бяха обучавали войници, а сега се провеждаха вечерните митинги.
Благодарение на средищното положение от къщата се откриваха хубави гледки в няколко посоки. Освен главната улица и площада се виждаше дворът на съседите — беден провинциален имот, досущ като селските. Виждаше се също старата градина на графинята, накъдето гледаше задната част на къщата.
Този дом никога не бе представлявал особена ценност за Жабринска. Тя притежаваше голямото имение Раздолное в околията и къщата в града й служеше само за опорна точка при деловите пътувания, а също като сборен пункт за гостите, които идваха през лятото в имението.
Сега в дома й се намираше лазаретът, а собственичката беше арестувана в Петербург, града на постоянното си местоживеене.
От предишната прислуга в къщата бяха останали две интересни жени: старата гувернантка на дъщерите на графинята, сега вече омъжени, мадмоазел Фльори и бившата й готвачка Устиня.
Мадмоазел Фльори, беловласа румена старица с широка мърлява роба, чорлава и неумита, тътреше крака из целия лазарет, с който сега беше на дружеска нога, както по-рано със семейство Жабрински, и разказваше какво ли не на развален руски, като гълташе окончанията на руските думи по френски маниер. Заела театрална поза, тя размахваше ръце и към края на приказките си избухваше в продран смях, който завършваше с дълга, мъчителна кашлица.
Мадмоазел знаеше всичко за сестра Антипова. Струваше й се, че докторът и сестрата би трябвало да се харесат. Вярна на страстта към сводничество, дълбоко вгнездена в романската й натура, мадмоазел се радваше, когато ги завареше заедно, многозначително въртеше показалец и палаво им намигаше. Антипова недоумяваше, докторът се дразнеше, но мадмоазел, както всички откачалки, най-вече ценеше заблудите си и в никакъв случай не се отказваше от тях.
Още по-интересна фигура беше Устиня. Силуетът й някак странно се изостряше нагоре и това я оприличаваше на квачка. Устиня беше суха и трезвомислеща до ехидност, но съчетаваше с тази разсъдливост една фантазия, необуздана по отношение на суеверията.
Знаеше много народни заклинания и стъпка не правеше, без да плюне за огъня в пещта или да пошепне нещо против уроки на бравата, когато излизаше от къщи. Беше родом от Зибушино. Разправяха, че е щерка на селския магьосник.
Устиня можеше с години да мълчи, но само до първия пристъп, докато не й прелееше. Тогава вече не можеше да се възпре. Нейната страст беше да защищава правдата.
След падането на Зибушинската република мелюзеевският изпълком започна борба против анархистичните веяния, които, се носеха откъм селото. Всяка вечер от само себе си на плаца никнеха мирни и малолюдни митинги, на които се стичаха незаетите мелюзеевци, както някога лятно време се стичаха на седенките на открито пред портите на пожарната. Мелюзеевският култпросвет поощряваше тези събрания и пращаше на тях свои или гостуващи оратори като ръководители на сказките. За най-въпиюща нелепост в приказките за Зибушино се смяташе говорещият глухоням и често в изобличенията разговорът се прехвърляше на него. Но дребните мелюзеевски занаятчии, войнишките жени и бившите слуги бяха на друго мнение. Говорещият глухоням не им се виждаше връх на безсмислието. И те го бранеха.
Сред отделните възгласи в негова защита, които се носеха откъм тълпата, често се чуваше гласът на Устиня. Отначало тя не смееше да излезе напред, женският свян я въздържаше. Но постепенно събра смелост и започна все по-храбро да напада сказчиците, чиито мнения не се нравеха в градчето. Така неусетно се превърна в истинска ораторка.
През отворените прозорци на къщата се чуваше боботенето на гласовете на площада, а в най-тихите вечери се долавяха и откъслечни думи. Често, когато говореше Устиня, в стаята бързо влизаше мадмоазел, призоваваше присъствуващите да се вслушат и на изопачен език добродушно я имитираше: