— Откъде?
— Ще ви пратя църковния пазач. Краде от оградите. Но ви предупреждавам. Скъпчия е. Ще се пазарите. Или една жена, дето трепе дървеници.
Те слязоха в портиерната, облякоха се, излязоха навън.
— За какво ми е? — учуди се докторът. — Нямаме дървеници.
— Какви дървеници! Аз какво ви говоря, вие какви ми ги приказвате. Не дървеници, дърва. Тази жена върти голяма търговия. Прекупува цели и недостроени къщи за дърва. Сериозна доставчица. Внимавайте къде стъпвате, ама че тъмница! По-рано можех със завързани очи да мина през този район. Знаех всяко камъче. Цял живот съм на Пречистенка. А като почнаха да събарят оградите, и с отворени очи нищо не мога да позная, все едно съм в чужд град. Но пък какви кътчета изскочиха! Ампирни къщички в гъсталаците, кръгли градински масички, полуизгнили пейки. Наскоро минах покрай един такъв пущинак между три пресечки. Гледам, някаква стогодишна бабичка рови с бастуна земята. „Помози бог, викам, бабке. За червеи ли човъркаш, риба да ловиш?“ Шегувам се. А тя най-сериозно: „Не, сине, за печурки.“ И наистина в града е станало като в гора. Мирише на шума, на гъби.
— Знам го това място. Между Серебряни и Молчановка, нали? Там колкото пъти мина, все нещо ми се случва, Ту ще срещна някого, дето двадесет години не съм го виждал, ту нещо ще намеря. Разправят, че имало и бандити. Нищо чудно. Място на кьоше. Колкото щеш тайни пътечки до бардаците към Смоленския площад. Ще те оберат, ще те съблекат и дим да ги няма!
— И осветлението е толкова слабо. Затуй се казва: да се светнеш. Така е, целият ставаш на цицини.
6
Наистина всевъзможни случайности преследваха доктора на споменатото място. Късно есента, малко преди октомврийските битки, в една тъмна студена вечер се натъкна там на някакъв човек, проснат в безсъзнание напряко през тротоара. Човекът лежеше с разперени ръце, с глава, подпряна на циментовия стълб, и краката му висяха на паважа. От време на време тихо стенеше. Когато докторът се опита да го свести, онзи измънка нещо в отговор на въпросите му и пак изпадна в безсъзнание. Главата му беше наранена и окървавена, но докторът установи, че черепът е здрав. Явно беше жертва на улично нападение. „Чантата. Чантата“ — пошепна няколко пъти мъжът.
Докторът повика по телефона от най-близката арбатска аптека крестовоздвиженския старец файтонджия и откара неизвестния в болницата.
Потърпевшият се оказа виден политически деец. Докторът го излекува и намери в негово лице дългогодишен покровител, който го измъкваше от много недоразумения в тези времена на поголовна мнителност и недоверчивост.
7
Беше неделя. Докторът беше свободен. Днес не работеше. Вече се бяха събрали в трите стаи на Сивцев Вражек, както предложи Антонина Александровна.
Беше студен ветровит ден с ниски снежни облаци, мрачен и тъмен.
Сутринта запалиха печката. Тя започна да пуши. Антонина Александровна, без нищо да разбира от печки, даваше неуместни и погрешни съвети на Нюша, която се мъчеше с мокрите дърва, а те не се разпалваха. Докторът виждаше всичко това и разбираше какво трябва да се направи, затова се опита да се намеси, но жена му ласкаво го обърна за раменете и го изкара от стаята с думите:
— Ти се прибери. Когато и без това свят ми се завива и всичко ми се е объркало, ти имаш навика непременно да даваш съвети. Как не разбираш, че твоите забележки само подливат масло в огъня.
— О, масло, Тонечка, това щеше да е превъзходно! Печката щеше да пламне моментално. Но там е лошото, че не виждам ни масло, ни огън.
— Нито е време за каламбури. Разбери, има мигове, когато нямам нерви да ги слушам.
Несполуката с печката проваляше неделните им планове. Те се надяваха до следобеда да свършат всичко необходимо и вечерта да са свободни, но сега това отпадаше. Закъсняваха с обеда, отлагаше се нечие намерение да си измие косата, разместваха се някакви други задачи.
Скоро така се задими, че не можеше да се диша. Силният вятър връщаше пушека в стаята. Вътре се стелеше облак от черни сажди като някакво страшно чудовище от гори тилилейски.
Юрий Андреевич разпъди всички в другите стаи и отвори горното — прозорче. Извади половината дърва от печката, между останалите направи пътечка от брезова кора и подпалки.
През прозорчето нахлу чист въздух. Пердето се изду и литна нагоре. Няколко листа полетяха от писалището. Течението тръшна някаква далечна врата и се защура край стените, подгони остатъците от пушека, както котка гони мишка.
Дървата се запалиха и запукаха. Печицата блъвна огън. Жълтите й стени пламнаха в червени горещи петна като туберкулозна руменина. Пушекът се разреди и накрая съвсем изчезна.