В стаята стана по-светло. Замъглиха се прозорците, наскоро замазани собственоръчно от Юрий Андреевич съгласно наставленията на просектора. Понесе се топлият мазен мирис на маджун. Замирисаха тънко нацепените дърва, които се сушаха до печката: горчива, тръпчива миризма на смърчова кора и на свежа като одеколон влажна трепетлика.
В този момент устремно като вятъра от прозорчето в стаята нахълта Николай Николаевич със съобщението:
— По улиците се водят боеве. Започнати са военни действия между юнкерите, които поддържат Временното правителство, и войниците от гарнизона — те са на страната на болшевиките. Кажи-речи, на всяка крачка боеве, навсякъде са лумнали огнища на въстанието. По пътя дотук на два-три пъти едвам отървах кожата — единия път на ъгъла на Болшая Дмитровка и другия път при Никитските врата. Улиците са затворени, трябва да се заобикаля. Бързо, Юра! Обличай се, да вървим. Това трябва да се види. Това е историята! Това се случва веднъж в живота!
Но той самият не млъкна два часа, после седнаха да обядват, а когато си затръгва и искаше да вземе доктора, ги спря идването на Гордон. Той влетя точно като Николай Николаевич, със същите новини.
Но събитията през това време бяха напреднали. Имаше нови подробности. Гордон говореше за усилена стрелба и за убити минувачи, случайно ударени от някой куршум. Според неговите думи движението в града почти било спряно. По чудо стигнал дотук, до тяхната улица, но буквално зад гърба му улицата била затворена.
Николай Николаевич не хвана вяра и понечи да си тръгне, но след минута се върна. Каза, че не може да излезе, по улиците свистят куршуми, къртят парчета тухли и мазилка от ъглите на сградите. Навън няма жива душа, по тротоара не може да се мине.
Точно тогава простудиха Сашенка.
— Сто пъти съм ви казвал да не слагате детето до печката — сърдеше се Юрий Андреевич. — Горещината е сто пъти по-вредна от студа.
Сашенка зачерви гърлото и вдигна висока температура. Той имаше една особена черта — изпитваше свръхестествен, мистичен страх от гадене и повръщане, а имаше чувството, че това може да му се случи всеки момент.
И той отблъскваше ръката на Юрий Андреевич с ларингоскопа, не го оставяше да му види гърлото, затваряше уста, крещеше и се давеше. Никакви молби и заплахи не помагаха. Изведнъж детето по невнимание се прозя сладко-сладко и докторът веднага използува да му пъхне лъжичката в устата, да му притисне езика и да прегледа пламналото му гърло и налепите по подутите сливици. Тяхното състояние го разтревожи.
Малко по-късно с подобни манипулации успя да му вземе секрет. Александър Александрович имаше микроскоп вкъщи. Юрий Андреевич го взе и криво-ляво сам го изследва. За щастие не беше дифтерит.
Но на третата нощ Сашенка получи криза от псевдокруп. Той гореше и се задушаваше. Баща му не можеше да гледа клетото дете, безсилен да го избави от страданията. Антонина Александровна си внуши, че малкият умира. Вземаха го на ръце, носеха го из стаята и като че ли му олекваше.
Трябваше да се намери мляко и минерална вода или сода за детето. Но навън уличните боеве бяха в разгара си. Престрелките и оръдейните гърмежи не спираха нито за миг. Дори с опасност за живота да би се осмелил да премине оттатък прострелваната полоса, той и зад линията на огъня не би открил следи от живот, животът бе замрял в целия град, докато не станеше ясно положението.
Но то вече беше ясно. Отвсякъде се носеха слухове за превеса на работниците. Продължаваха да се бият само отделни групички юнкери, без връзка помежду си и с командуването си.
Районът на Сивцев Вражек влизаше в обсега на действия на военните части, които напираха към центъра откъм Дорогомилов. Войниците от Германската война и младите работници, които се бяха окопали тук, вече познаваха населението от околните къщи и разменяха шеги с местните жители, които надничаха от вратите или излизаха навън. В тази част на града движението се възстановяваше.
Тогава си тръгнаха след тридневното пленничество в дома на Живаго Гордон и Николай Николаевич. Докторът беше доволен от присъствието им в трудните дни на Сашиното боледуване, а Антонина Александровна им прощаваше цялата бъркотия, с която допринесоха за общия безпорядък. Но като благодарност за гостоприемството двамата смятаха за свой дълг да развличат стопаните с безкрайни приказки и Юрий Андреевич беше толкова уморен след тридневното преливане от пусто в празно, че с радост се раздели с тях.
8
Имаше сведения, че са се прибрали благополучно, но всъщност тъкмо при тази проверка се оказа, че съобщенията за всеобщото примирие са доста прибързани. Тук-там военните действия още продължаваха, през някои райони не можеше да се мине и докторът засега не виждаше начин да се добере до болницата, за която вече му беше домиляло и където в бюрото му в ординаторската стая бяха прибрани „Играта“ и научните записки.