Само вътре в отделните махали хората излизаха сутрин до близката фурна и ако видеха минувач с бутилка мляко, спираха го и се тълпяха да го разпитват откъде го е взел.
Понякога се възобновяваше стрелбата в целия град и отново разпъждаше хората. Всички се досещаха, че страните водят някакви преговори и техният успешен или неуспешен ход се отразява на засилването или отслабването на боевете.
Веднъж в края на октомври по стар стил към десет часа вечерта Юрий Андреевич вървеше забързан по улицата, тръгнал без особена необходимост у един колега, който живееше наблизо. Обикновено многолюдни, сега околните улици бяха пусти. Почти не се мяркаха минувачи.
Юрий Андреевич вървеше бързо. Прехвърчаха първите снежинки, излезе вятър, той все посече се усилваше и пред очите му се превръщаше в снежна буря.
Юрий Андреевич завиваше от уличка в уличка и вече беше загубил чет на завоите, когато изведнъж снегът се усили, развихри се виелица — такава виелица, дето на открито с вой се стеле над полята, а в града се мята в тесните сокаци, сякаш е загубила пътя.
Нещо подобно ставаше и в духовния свят, и във физическия, наблизо и надалеч, на земята и във въздуха. Тук-там се обаждаха последните залпове на сломената съпротива. Някъде към хоризонта бухваха като мехури и се пръскаха заревата на угасени пожари. Същите спирали и кълба въртеше и сучеше виелицата и димеше по мокрите паважи и тротоари в краката на Юрий Андреевич.
На една от пресечките с вик „Последни новини!“ го изпревари, тичайки, малко вестникарче с куп прясно отпечатани вестници под мишница.
— Задръж рестото — каза докторът. Момчето едва отлепи от купа влажния лист, тикна го на доктора и изчезна във виелицата също тъй внезапно, както се беше появило.
Докторът отиде до уличната лампа, която светеше на две крачки от него, за да може веднага, незабавно да прегледа най-важното.
Извънредното издание, отпечатано само от едната страна на листа, съдържаше правителственото съобщение от Петербург за учредяването на Съвета на народните комисари, за установяването на съветска власт в Русия с диктатура на пролетариата. По-нататък следваха първите декрети на новата власт и бяха публикувани различни вести, предадени по телеграфа и телефона.
Виелицата блъскаше в очите му и покриваше печатните редове със сиви шумолящи снежни парцали. Но това не му пречеше. Той чувствуваше изключителността на мига, неговото величие и епохалност, и не можеше да се опомни.
За да дочете все пак съобщенията, затърси наоколо някое осветено място, което да е по на завет. И видя, че е пак на онова омагьосано кръстовище, на ъгъла на Серебряни и Молчановка, пред вратата на висока пететажна сграда с остъклен вход и широко преддверие, осветено с електричество.
Докторът влезе и в дъното на входа, под електрическата крушка, се задълбочи в изчитане на депешите.
Горе над главата му се чуха стъпки. Някой слизаше по стълбите, като се спираше начесто, сякаш обзет от нерешителност. И наистина който слизаше, накрая се спря, обърна се и се втурна нагоре. Някъде се отвори врата и два гласа отекнаха като две вълни, толкова деформирани от ехото, че не можеше да се разбере дали са мъжки или женски. След това вратата се тръшна и лицето, което по-рано слизаше, забърза надолу много по-решително.
Докторът, задълбочен в четивото, бе свел очи към вестника. Той не възнамеряваше да се откъсва от вестника заради непознатия. Но онзи, щом стигна долу почти на бегом, изведнъж се спря. Юрий Андреевич вдигна глава и го погледна.
Пред него беше застанало момче на около осемнадесет години с корав еленов кожух с косъма навън, както ги носят в Сибир, и с шапка от същата кожа. Лицето му беше мургаво, с тесни киргизки очи. В това лице имаше нещо аристократично, някаква съвсем дискретна искрица, някакъв таен финес, който изглежда като привнесен и личи у хората със смесена, нееднородна кръв.
Момчето явно се беше заблудило и вземаше Юрий Андреевич за някого другиго. То с изненада и удивление се взираше в доктора, като че ли го познаваше, но не смееше да го заговори. За да сложи край на недоразумението, Юрий Андреевич го огледа от главата до петите с такава студенина, че да убие у него всякакво желание за запознанство.
Момчето се обърка и без да каже нито дума, тръгна към изхода. Там се озърна още веднъж, отвори тежката врата, провиснала на пантите, шумно я затвори и си тръгна.