— Трябва да я прегледам — каза Юрий Андреевич. — Но както и да е, и без това ми е ясно. Това е петнист тиф, и то в тежка форма. Доста страда, горката. Бих ви посъветвал да я настаните в болница. Не е въпросът до удобствата, които вие можете да й осигурите; Сега, поне в първите седмици на заболяването, тя се нуждае от постоянна лекарска грижа. Можете ли да намерите някакъв превоз, кола или в краен случай двуколка да я откараме — но първо, разбира се, хубаво ще я увием. Ще ви напиша необходимата бележка.
— Мога. Ще се помъча. Но чакайте. Наистина ли е тиф? Какъв ужас!
— За съжаление.
— Боя се, че ако се отделя от нея, ще я загубя. Дали няма някаква възможност да я лекувате вкъщи, ще идвате по-често… Мога да ви предложа каквото искате възнаграждение.
— Нали ви обясних. Необходимо й е непрекъснато наблюдение. Вижте какво. Послушайте съвета ми. Ако ще изпод земята намерете някаква кола, аз ще напиша съпроводителния документ. Най-добре е да го направим във вашия домсъвет. Ще трябва да се сложи техният печат, има и още някои формалности.
12
Преминалите огледа и обиска един след друг се връщаха с дебелите си шалове и шуби в студеното помещение на бившия яйчен склад, сега използуван за нуждите на домсъвета.
В единия край на склада имаше канцеларско бюро и няколко стола, но недостатъчни за толкова хора. Затова наоколо бяха наредени като пейки обърнати с дъното нагоре каси от яйца. В отсрещния край на помещението се издигаше до тавана планина от такива каси. Там в ъгъла беше сметен до стената талаш, слепнат от протекли жълтъци и смръзнат. В тази купчина шумно ровеха плъхове, понякога претичваха през празното пространство по циментовия под и отново се зариваха в талаша.
И всеки път една от съкооператорките, креслива и тлъста, с писък скачаше отгоре на касата, придърпваше си роклята с кокетно щръкнали пръстчета, трополеше с модните високи боти и с хрипкав глас, нарочно като пияна, крещеше:
— Олка, Олка, тук е пълно с плъхове. У, гадино, махай се! Тц-тц-тц, разбира, мръсна твар! Ядоса се. Ау, пълзи по касата. Леле, само да не ми се пъхне под полата! Ох, страх ме е, страх ме е! Обърнете се, господа мъже! Пардон, забравих, че сега няма мъже, ами другари граждани.
Врескалото беше с разкопчано астраганено палто. Под него на три ката се друсаше като пача двойната гуша, пищният бюст и търбухът, изпънал копринената рокля. Явно някога е минавала за лъвица сред треторазредните търговци и продавачи. Цепките на свинските й очички едвам се отваряха. Някоя съперница е замахнала някога насреща й с киселина, но не я е уцелила и само две-три пръски бяха изгорили на лявата буза и в левия крайчец на устата две леки следи, почти незабележими, почти чаровни.
— Стига вика, Храпугина. С вас не може да се работи — заговори жената зад бюрото, представителката от райсъвета, избрана от събранието за председателка.
От памтивека я познаваха тук, пък и тя добре ги познаваше. Преди събранието поговори тихо и неофициално с леля Фатима, старата портиерка, която някога бе живяла с мъжа си и децата в мръсния сутерен, а сега двете с дъщеря й бяха преместени в две светли стаи на втория етаж.
— Кажи, Фатима — попита я тя.
Фатима се оплака, че сама не може да излезе на глава с такава голяма и многолюдна къща, а помощ не вижда отнийде, защото никой не спазва графика за почистване на двора и улицата.
— Спокойно, Фатима, ще ги накараме да мирясат, бъди спокойна. Какъв е този домсъвет? Може ли такова нещо? Крият се разни криминални елементи, живеят незаписани някакви разпуснати личности. Ще ги изпъдим и ще изберем нов домсъвет. Ще те предложа за председател, само няма да се дърпаш.
Портиерката й се примоли да не го прави, но председателката не желаеше да я чуе. Тя огледа помещението, реши, че са се събрали достатъчно хора, настоя за тишина и с кратко уводно слово откри събранието. Осъди бездействието на предишния домсъвет, предложи да се набележат кандидатите за нов и премина към другите въпроси. Накрая между другото каза:
— Та такива ми ти работи, другари. Да говорим откровено. Сградата ви е голяма, подходяща е за общежитие. Понякога се събират толкова делегати за съвещания, че се чудим къде да ги дяваме. Има решение да се вземе тази сграда на разположение на райсъвета като дом за пристигащите и да се нарече на името на другаря Тиверзин, понеже е живял тук преди заточението, което е общоизвестен факт. Има ли възражения? Сега за реда на опразване на помещенията. Имаме време, още цяла година. На трудовото население ще се предостави жилищна площ, а нетрудовото предупреждаваме да си търсят сами и им даваме срок дванадесет месеца.