Всички тези новобранци нямаха нищо общо помежду си, те се знаеха само отгоре-отгоре и постепенно се опознаваха по пътя. От дума на дума се разбра, че касиерът Притулиев и чиракът Вася Брикин са земляци, и двамата са от Вятския край и дори точно оттам, дето са родом, скоро щеше да мине влакът.
Притулиев, жител на Малмиж, беше нисък, с подстригана четинеста коса, сипаничав, грозен мъж. Сивата куртка, черна под мишниците, му беше тясна и му стоеше като корсет на жена с едър бюст. Той беше мълчалив истукан, с часове се умисляше за нещо и си чоплеше брадавиците по луничавите ръце, докато не потечеше гной.
Преди около година, есента, както си вървял по Невски, попадна в улична хайка на ъгъла с Литейни. Поискали му документите. Оказало се, че има продоволствена книжка четвърта категория, каквито се полагаха на нетрудовите елементи и по които никога нищо не им даваха. Затова го задържали и заедно с мнозина други, задържани на улицата по същата причина, го пратили с охрана в казармата. Събраната по такъв начин команда, подобно на предишната, която риела окопи на Архангелския фронт, била засилена към Вологда, но после я върнали и я пратили през Москва към Източния фронт.
Притулиев имал жена в Луга, където работел преди войната и Петербург. Жена му научила по някакъв начин за нещастието и се втурнала да го търси във Вологда, за да го спаси от трудовата повинност. Но пътищата на отряда се разминали с нейните издирвания. Цялото начинание отишло на вятъра. Всичко се объркало.
В Петербург Притулиев съжителствувал с Пелагея Ниловна Тягунова. Когато го задържали на ъгъла на Невски, тъкмо се бил разделил с нея, защото тя тръгнала по работа в друга посока, и той дори дълго виждал гърба й сред пешеходците по Литейни, докато тя не изчезнала.
Тази Тягунова, едра, снажна еснафлийка с хубави ръце и дебела плитка, която прехвърляше с дълбоки въздишки през едното и през другото рамо на гърдите, доброволно съпровождаше сега Притулиев във влака.
Не беше ясно с какво можеше такъв дръвник като Притулиев да привлича жените. Освен Тягунова в друг, по-преден вагон пътуваше още една негова позната, Огризкова, белезникава и кльощава госпожица, която по някакъв невероятен начин се беше озовала в същия влак. „морфинистката“ и „кокаинистката“, както я наричаше Тягунова, наред с още много оскърбителни прякори.
Съперничките бяха на нож и гледаха да не се срещат. Огризкова никога не се мяркаше в техния вагон. Не беше ясно къде успяваше да се види с обекта на обожанието си. Може би се задоволяваше да го съзира по време на общото товарене на дърва и въглища, осъществявано от всички пътници.
11
Историята на Вася беше по-друга. Баща му бил убит във войната. Майка му го изпратила в Питер да чиракува при вуйчо си.
През зимата вуйчо му, собственик на железарски дюкян в Апраксин двор, бил извикан в съвета за някаква справка. Той сбъркал вратата и вместо в стаята, посочена в призовката, влязъл в съседната. Случайно там се намирала комисията за трудова повинност. Вътре било пълно с хора. Когато се събрали всички извикани в този отдел, дошли червеноармейци и ги отвели да преспят в Семьоновските казарми, а сутринта ги откарали на гарата, за да ги натоварят на влака за Вологда.
Новината за задържането на такъв голям брой граждани обиколила целия град. На другия ден мнозина близки отишли на гарата да се сбогуват с тях. Вася с вуйна си също се появили на гарата.
Там вуйчото се замолил на часовия да го пусне за минутка да се сбогува с жена си. Този часови бил сегашният конвой на групата в четиринадесети вагон Воронюк. Той отказал да го пусне без сигурна гаранция, че ще се върне. Мъжът и жената предложили да гарантират с племенника си, като го оставят при стражаря. Воронюк се съгласил. Вкарали Вася при конвоя и извели вуйчото. Нито той, нито тя се върнали.
Когато номерът станал ясен, нищо неподозиращият измамен Вася заплакал. Той се валял в краката на Воронюк, целувал му ръцете и молел да го освободи, но нищо не помогнало. Воронюк бил неумолим не поради жесток характер. Времената бяха тревожни, порядките — сурови. Конвоят с живота си отговаряше за броя на поверените му пътници по списъчен състав. Така Вася се беше намерил в трудовата армия.