— Какво, бре! Какво си ми закукал като кукувейка: „Чичо Воронюк, та чичо Воронюк!“ Чичо съм, не съм леля! Що щеш ти, що ти треба? Да те пушим да бегаш? Да не си луд? Ти ще бегаш, а на мене амин и разстрел?
Пелагея Тягунова беше зареяла поглед някъде в далечината и мълчеше. Тя галеше Вася по главата и замислена за нещо, рошеше русата му коса. Понякога накланяше глава и с очи, с усмивка му правеше някакви знаци, чийто смисъл беше да не дрънка глупости и да не говори с Воронюк за тези неща — мълчи си, трай си и всичко ще се нареди, всичко ще се оправи, бъди спокоен.
13
Когато отминаха Средноруската зона и продължиха на изток, започнаха изненадите. Сега пресичаха неспокойни местности, където се подвизаваха въоръжени банди или наскоро бяха усмирявани въстания.
Зачестиха спирките насред полето, обиколките на патрулните отряди, преглеждането на багажа, проверката на документите.
Веднъж влакът спря през нощта. Никой не надничаше във вагоните, никого не вдигаха. Юрий Андреевич си помисли да не е станало нещо лошо и скочи от вагона.
Беше тъмна нощ. Влакът без видима причина бе спрял на някаква случайна верста в най-обикновен полски участък, потънал в елшак. Съседите на Юрий Андреевич, които бяха слезли преди него и тъпчеха пред вагона, му съобщиха, че според тях нищо не се е случило, ами машинистът май по собствено желание е спрял влака под предлог, че местността е опасна, и отказва да кара нататък, докато с дрезина не проверят изправността на релсовия път. Разправяха, че делегация от пътници отишла да го моли и в случай на нужда ще действува с подкуп. Според слуховете намесили се и моряците. Виж, те ще знаят как да го накарат.
Докато обясняваха на доктора всичко това, локомотивът сякаш издъхваше огън и снежната покривка пред него се озаряваше от ярките проблясъци на комина и пещта. Изведнъж един такъв огнен език освети част от снежното поле, локомотива и няколко черни фигури, които пробягаха край него.
Някой притича пред тях, сигурно машинистът. Той стигна края на платформата, подскочи нагоре, преметна се през буферите и изчезна. По същия път прелетяха и моряците, които го гонеха. Те също претичаха до края на скарата, скочиха, мярнаха се във въздуха и сякаш потънаха вдън земя.
Заинтригуван от видяното, Юрий Андреевич заедно с неколцина любопитни тръгна към локомотива.
И видяха следната картина отпред, на голото пространство при локомотива. Встрани от платното стърчеше в девствения сняг наполовина затънал в преспите машинистът, а наоколо като див звяр го бяха заградили моряците, и те като него затънали до кръста.
Машинистът крещеше:
— Е, сполай ви, орли! Какво доживях! С наган срещу работника, побратими! Защо казах, че нататък не мръдвам? Другари пътници, вие сте ми свидетели каква е тази местност! Който си ще се шляе и отвинтва болтове. На мен какво ми е, ще ви се не види и на тупаните, да не е заради мене си, баба ви смотана, за вас е, да не се нещо повредите! И на ми сега за всичките грижи! Добре Де, стреляй направо, минна рота! Другари пътници, вие сте ми свидетели, ей ме, не се крия!
Откъм скупчените на железопътния насип долетяха гласове. Едни говореха слисани:
— Недей така, човече… Хич бива ли… кой ще им позволи. Те само да те сплашат…
Други високо го окуражаваха:
— Тъй, тъй, дяволе! Не им се давай, машинисте!
Един от момците, който пръв се измъкна от снега и се оказа рижав великан с такава грамадна глава, че лицето му беше като тепсия, спокойно се обърна към тълпата и с тих бас, с украинизми като Воронюк каза няколко думи, смешни с изумителното си спокойствие в налудничавата нощна обстановка:
— Звиняюс, що за шум? Да не настинете на вятъра. Хайде по вагоните!
Когато тълпата се разпръсна и започна да се прибира по вагоните, рижавият моряк отиде при машиниста, който още не беше се окопитил, и му каза:
— Стига се истерясва, другарю механик. Излизай от ямата. Да потегляме.
14
На другия ден бавно-бавно, непрестанно намалявайки скоростта по хлъзгавите релси, заснежени и непочистени, влакът спря насред някаква безжизнена пустош, което всъщност бяха останки от опожарена гара. На овъглената фасада можеше да се прочете: „Нижни Келмес“.
Не само гарата беше пострадала от пожара. Зад нея се виждаше безлюдно и затрупано от сняг селце, явно споделило печалната орис на гарата.