— Кучка такава, пачавра! — крещеше Тягунова. — Накъдето се обърнеш, все тя, без нея не бива, върти фусти, зяпа и се пули! Не ти Ли стигна, мръснице, моят дръвник, та да посягаш и на детската душичка, въртиопашко, ще ти се да развалиш и малолетното.
— Сигур ти си му законната жена и на Васенка?
— Ще ти кажа аз коя е законна, кощрамбо недна! Търсиш си боя ти, ама жива няма да се отървеш!
— Бре, ще ме уплашиш! Какво си заразмахвала тез ръце като гламава! Какво искаш от мене!
— Да пукнеш искам, мизернице въшлива, кучко разгонена, Гадино дебелоока!
— Ти мене ме остави. Аз съм кучка и развратница, нали. Ами ти? Ти си важна клечка, ами да. От калта родена, по мазета венчана, заченала от прилеп, родила плъх!… Помощ, помощ, хора! Ще ме усмърти тая пуста врагиня! Ей, помогнете на клетото момиче, горкото сираче…
— Да побързаме, не мога да ги слушам, толкова е отвратително — каза на мъжа си Антонина Александровна. — Тази история няма да свърши добре.
18
Изведнъж всичко се промени, мястото и времето. Равнината свърши, пътят продължи между възвишения — хълмове и ридове. Утихна северният вятър, който духаше напоследък. От юг като от пещ лъхна топлина.
По планинските склонове тук гората растеше терасовидно. Когато железопътната линия пресичаше възвишенията, влакът трябваше отначало да се катери по тях, после се спускаше надолу. Локомотивът пуфтеше през гората и се влачеше едвам-едвам като стар лесничей, повел подире си тълпа пътници, които се оглеждаха и всичко забелязваха.
Но засега нямаше нищо за гледане. В гората цареше зимен сън и покой. Нарядко само от някой храст или дърво с тихо шумолене се свличаше снегът от долните клони и те се отръскваха като от свален оглавник или от разкопчана яка.
Юрий Андреевич изпадна в някакво дремливо състояние. По цели дни лежеше горе, спеше и се събуждаше, размишляваше и се вслушваше. Но засега нямаше нищо за слушане.
19
Докато докторът си отспиваше, пролетта размразяваше и топеше всички грамади сняг, които бяха паднали в Москва в деня на заминаването им и продължиха да падат през целия им път; които те три дни ринаха и разчистваха в Уст Немда и които с необозрими и високи слоеве покриваха огромните пространства.
Отначало снегът леко се топеше отвътре, тихомълком и тайно. Но когато този гигантски труд вече беше наполовина завършен, той не можеше повече да се скрие. Чудото излезе наяве. Изпод слегналата се снежна пелена бликна вода и запя. Непроходимите горски дъбрави трепнаха. Всичко в тях се пробуди.
Водата си намираше място да буйствува. Тя падаше от стръмнините, образуваше езера, лееше се на всички страни. Скоро гората се изпълни с нейния тътен, вихър и плисък. Между дърветата като змии пълзяха потоци, губеха се и тънеха в снега, който затрудняваше движението им, ромоляха по равното и се сурваха надолу, и падаха на водна прах. Земята не успяваше да я поеме. От главозамайващите си висоти, почти от облаците я пиеха с корени вековните ели, край дънерите им бълбукаха и засъхваха мръснобели яки като бирена пяна на устните на пиещите.
Пролетта замайваше небето, то гледаше с мътно око и се забулваше в мъгла. Над гората плуваха ниски плъстени облаци с провиснали краища, през тях на тласъци се лееха порои с дъх на пръст и пот и умиваха от земята последните късове от черната ледена броня.
Юрий Андреевич се събуди, промъкна се до прозореца с извадена рамка, подпря се на лакът и се заслуша.
20
Колкото повече наближаваше миннозаводският край, толкова по-населена ставаше местността, по-кратки разстоянията, по-близки гарите. Пътниците се сменяха по-често. Повече хора се качваха и слизаха по междинните спирки. Пътуваха на по-малки разстояния, не се настаняваха за дълъг път, не се гласяха да спят, а се свиваха през нощта близо до вратата или насред вагона, приказваха си полугласно за някакви тукашни, техни си работи и слизаха на следващата гара или спирка.
От подмятанията на местните, които се изнизаха през последните няколко дни, Юрий Андреевич стигна до извода, че на север белите имат превес и са превзели или са на път да превземат Юрятин. Освен това, ако не го мамеше слухът или не ставаше дума за някой съименник на неговия другар от Мелюзеевския лазарет, белите в този участък се командуваха от добре известния му Галиулин.