– Само това ли виждаш с търговското си сърце? – попита Джардир и го погледна. – Просто една сделка?
Абан поне имаше благоприличието да добие засрамен вид, но Джардир се съмняваше, че е искрен.
* * *
На другия ден две хиляди мъже пристигнаха на тренировъчните площадки, докато племената все още издигаха кафит’шараджа. Седмица по-късно броят им се бе утроил. След още седмица, нестихващ поток от желаещи се стичаше от външните села. Мъже, кхафити от десет поколения насам, се връщаха, за да се избавят от кастата си, а със себе си водеха и семействата си, за да се включат и те в подготовката за войната. След по-малко от месец Джардир утрои броя на войската си, а градът гъмжеше от хора за пръв път от десетилетия насам.
– Другото лято – каза Джардир, когато Абан привърши със сутрешния си отчет.
– Зеленоземците все още са много повече от нас – каза Абан.
Джардир кимна.
– Може би, но дотогава и най-отбраните северни слабаци няма да могат да се мерят дори с един от кха’шарумите ни.
– Колко ще останат тук, за да пазят Пустинното копие? – попита Ашан.
– Николко – отвърна Джардир и привлече изумените погледи на всички в залата, дори на Иневера.
– Ще вземете всички воини? – попита Алеверак. – Кой ще брани града?
– Не просто всички воини, Дамаджи – каза Джардир. – Всеки. Ще изоставим Слънчевата земя. Всички ние. Дори старците. Дори сакатите и болните. Всички мъже, жени, деца, граждани и селяни до един. Ще опразним Пустинното копие и ще заключим портите след себе си, а непреодолимите му стени ще го защитават от алагаи, докато не решим да си върнем града обратно.
Фанатичен плам лумна в очите на Алеверак.
– Планът е опасен, Избавителю – предупреди го Ашан. – Войската ни ще се влачи, а трябва да е бърза.
– В началото сигурно ще е така – отвърна Джардир. – Но ние искаме да задържим земите, които ще завземем, без да оставяме след себе си воини. Еверам е дал кхафити на Слънчевата земя, както ни е дал и нас. В зелените земи един кхафит, който следва Евджаха, пак ще е над чините. Нека се заселват в земите зад нас и ги удържат за Еверам, докато шарумите ни продължават напред.
Джардир видя Иневера да попипва разсеяно кесията с алагай хора. Тя щеше да се извини и да си тръгне, за да хвърли заровете веднага щом аудиенцията приключеше, но Джардир нямаше никакво съмнение, че те щяха да потвърдят действията му. Правотата му пееше вътре в него и дори Абан му кимна одобрително.
– Кога ще уведомите останалите дамаджи? – попита Ашан.
– Не преди да сме готови да потеглим – отвърна Джардир. – Няма да дадем време на енкаджи и другите племена да се противопоставят на решението ми. Искам голямата порта да е зад гърба ни, преди да успеят да се осъзнаят.
– А оттам нататък? – попита Абан. – Крепостта Райзън?
Джардир поклати глава.
– Първо Анокх Слънце. После – зелените земи.
– Намерили сте изгубения град? – попита Абан.
Джардир махна с ръка към маса, покрита с карти.
– Никога не е бил напълно изгубен. През цялото време е имало подробни карти в Шарик Хора. Просто сме спрели да ходим там след Завръщането.
– Невероятно – каза Абан.
Джардир го погледна.
– Само не мога да разбера как го е открил Пар’чин. Да претърсиш пустинята, ще ти отнеме цял живот. Трябва да са му помогнали. При кого ли може да е отишъл, за да потърси помощ?
Абан сви рамене.
– На пазара има стотици търговци, които твърдят, че продават карти за Анокх Слънце.
– Фалшификати – каза Джардир.
– Явно не всички – отвърна Абан.
Джардир знаеше, че кхафитът е способен да танцува между истината и лъжата със същата лекота, с която някой би вдишал и издишал.
– Иневера – каза той накрая и вдигна копието на Каджи. – Нищо не се случва, ако не е по волята на Еверам.
Единайсета глава
АНОКХ СЛЪНЦЕ
332 СЗ
Оазисът на зората беше изключително красиво място – редица защитени монолити от пясъчник пазеха просторна тревиста местност, няколко струпани заедно овощни дръвчета и широко езеро с прясна, чиста вода, подхранвано от същата подземна река, която снабдяваше с вода и Пустинното копие. Под един от монолитите имаше врязано в ала стълбище, което водеше към осветена с факли подземна кухина. Там човек можеше да хвърли мрежа в реката и бързо да си налови истинско угощение.